Определение № 3592 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Районен съд – Сливница против решение №106/24.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 2242/2022 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С решението на САС е потвърдено решение №260990 от 18.03.2022г., постановено по гр.д.№12912/2020г., СГС е осъдил Районен съд – гр. Сливница да заплати на ответникът по касационната жалба, турски гражданин, на основание чл.2в от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от ДЕС сумата от 114 135.61лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на общностното право, представляващо постановяване на краен съдебен акт – определение от 19.05.2017г. по НОХД№408/2017г. на Районен съд – гр. Сливница, с което е одобрено споразумение по чл.381 от НК, в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск против солидарния ответник Народно събрание на РБ. Съдът е приел, че съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл. 251, ал. 1 НК с отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл. 251, ал. 2 НК е в явно нарушение на принципа на пропорционалност.Такова е тълкуването, дадено от СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С-707/17 и от 30.01.2019 г. по дела С-335/18 и С-336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища.По тези дела е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл. 251, ал. 1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и Съвета. Това тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма или в случая от 2007 г., когато Р България става член на ЕС.Прeюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, което означава, че към 19.05.2017 г. Народното събрание, като законодателен орган на Държавата, не е изпълнило задължението си да хармонизира вътрешното право с правото на ЕС, като отмени кумулативното приложение на санкцията на чл. 251, ал. 2 НК с някоя от санкциите по чл. 251, ал. 1 НК. Районен съд - Сливница е бил длъжен да отчете противоречието на нормата на чл. 251, ал. 2 НК с нормите на чл. 4 и чл. 9 от Регламента, и в изпълнение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, да не я приложи. Прието е, че е налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението на правото на ЕС от страна на РС - Сливница и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума, като следствие от постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК, която следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото. Касаторът Районен съд Сливница обосновава допускане на касационното обжалване в следните хипотези: 1/ На основание чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК поради очевидната неправилност на атакуваното решение. 2/ На основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречие на атакуваното решение с актове на СЕС по въпросите: - В конкретния случай неотправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС от национален съд, който се произнася като последна инстанция, представлява ли само по себе си нарушение на правото на ЕС, което следва да бъде квалифицирано като достатъчно съществено и е от естество да ангажира извън договорната отговорност на държавата, при условие че Съдът на ЕС в Решение от 30.09.2003г. по Дело С-224/01 т.53-56 и в Решение от 28.06.2016г. по Дело С-168/15 т.25 се произнася в обратния смисъл. - Като приема, че Районен съд Сливница при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрил споразумение, с което се налага мярка по чл.251, ал.2 от НК, е допуснал достатъчно съществено нарушение поради явно несъобразяване с практиката на СЕС, Софийски апелативен съд нарушил ли е установената практика на СЕС в Решение от 30.09.2003г. по Дело С-224/01 т.118-124 и Решение от 28.06.2016г. по Дело С-168/15 т.29, т.30 и т.33, съгласно които достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, извършено от съд е налице, едва след приемането на устно тълкуване на материалноправните разпоредби на правото на ЕС от страна на Съда на ЕС? 3/ На основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 3.1 Допуснал ли е Районен съд – Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК, е наложена и мярка по чл.251, ал.2 от НК, при условие, че определението е постановено преди приемане от СЕС на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/18 и С-336/18, в което за първи път по ясен и недвусмислен начин съдът приема, че мярката по чл.251, ал.2 от НК е несъвместима с правото на Съюза? 3.2 Допуснал ли е Районен съд Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК, е наложена и мярка по чл.251, ал.2 от НК, при условие, че: В Решение от 16.07.2015г. по Дело С-225/14 Съдът на ЕС е приел, че чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в чл.3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна гроба, чийто размер съответства на 60% недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро; чл.4, пар.2 не е бил предмет на тълкуване в Решение от 16.07.2015г. по Дело С-255/14; в Определение от 12.07.2018г. по Дело С-707/17 Съдът на ЕС е приел, че чл.9, пар.1 от Регламент ЕО №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението по чл.3 от този регламент предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, т.е. Съдът на ЕС не е изключил съвместимостта на мярката по чл.251, ал.2 от НК с правото на ЕС към 17.03.2017г., а единствено се произнася по несъвместимостта на кумулативното прилагане на наказанието по чл.251, ал.1 с мярката по чл.251, ал.2 от НК? 3.3. Преди приемането на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/18 и С-336/18 на Съда на ЕС разпоредбите на чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент №1889/2005г. налагат ли ясно и недвусмислено задължение на националния съд да не налага мярка по чл.251, ал.2 от НК поради нейната несъвместимост с правото на ЕС? 3.4. Действието ex tunc на актовете на Съда на ЕС /решения или определения/, с които съдът на ЕС се произнася по същество на преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по споровете, които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд? 3.5. Следва ли да се приеме, че може да бъде ангажирана извън договорната отговорност на Районен съд Сливница в настоящия случай, когато е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено? 3.6. Как следва да се квалифицира претенцията на лице, което твърди, че е претърпяло вреди вследствие на нарушение на общностното право – по ЗОДОВ или по ЗЗД, респ. Какъв е процесуалния ред за разглеждане на претенцията? Твърди се, че по този въпрос е образувано ТП на съдиите от ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по което още няма произнасяне. 3.7. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС – пряко към правоприлагащите органи или към законодателната власт, която именно е длъжна да синхронизира вътрешното право с правото на ЕС? Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съгласно трайно установената съдебна практика, очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е налице, когато съдебното решение е засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано, като от мотивите на същото не може да се обоснове извод за явно нарушение на закона или необоснованост, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Втората група поставени от касатора въпроси, чието допускане се претендира на основание чл.280 ,ал.1 т.2 ГПК са обусловили решаващите изводи на съда, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, а именно същите да са решени в противоречие с актове на Съда на ЕС. В решенията по посочените от касатора Дело С-168/15 и Дело С-224/01 на СЕС е прието, че за да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Посочено е, че елементите,които следва да съобразят при преценката за характера на нарушението, са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи; умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза, както и неизпълнението от разглежданата юрисдикция на задължението ѝ за отправяне на преюдициално запитване по силата на член 267, трета алинея ДФЕС. От друга страна, в § 26 от решение по дело С -168/2015г. е посочено, че „при всички положения нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (вж. решения от 30 септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU:C:2003:513, т. 56, от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, EU:C:2006:774, т. 214 и от 25 ноември 2010 г., FuЯ, C-429/09, EU:C:2010:717, т. 52)“. В конкретния случай атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с разрешенията и при преценка на сочените в тях критерии за определяне дали е налице съществено нарушение на правото на Съюза. В същото съдът не е посочил като единствено и самостоятелно основание за отговорността на ответника неотправянето на преюдициално запитване, а последното е обсъдено наред с останалите относими обстоятелства. Не е налице противоречие и по отношение на въведеното изискване да е налице ясно тълкуване на приложимите материалноправните разпоредби от правото на ЕС, както и че такова е налице, когато постановеният и влязъл в сила съдебен акт противоречи на влязло в сила решение на СЕС. Въззивният съд е посочил че към датата на постановяване на определението от Районен съд Сливница вече е било налице влязло в сила решение на Съда на ЕС по Дело Chimielewski и след подробен анализ на предвидените в двете законодателства /унгарското и националното/ мерки, налагани при нарушение на задължението за деклариране на суми при преминаване на границата на Съюза, е приел че направеното тълкуване на разпоредбата е ясно. Съгласно дадените разрешения и предвид обстоятелството, че националната санкция е по-тежка от тази, която СЕС е приел, че противоречи на правото на ЕС, е направил извод, че съдът одобрил споразумението е следвало да зачете решението и да го приложи като не одобри споразумението или отправи преюдициално запитване за тълкуване на чл.9 от регламента във вр. с чл.251 от НК. Първите три въпроса, формулирани от касатора в третата група, чието допускане се претендира на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по същество са обусловени от неправилността и необосноваността на решението, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Четвъртият и петият въпроси са неотносими, тъй като по тях липсва произнасяне в атакуваното решение. Същите са поставени едва в касационната жалба, поради което не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Шестият въпрос за правната квалификация на претенцията и реда, по който същата да бъде разгледана е обуславящ, но не е налице допълнителната предпоставка за допускането му – отговорът по него да е от съществено значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Този въпрос е бил предмет на разглеждане по тълкувателно дело №2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. С определение № 1/25.03.2021 г. искането за тълкуването му е отклонено, с оглед настъпилите изменения в разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ, поради което не са налице основания за спиране на производството по делото до приключването му. Последният поставен въпрос е ясен и не се нуждае от тълкуване, поради което и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно трайно установената практика на Съда на ЕС, част от която по дела C-46/93 и C-48/93, C-224/01, C-173/03 и други, всички държавни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, са обвързани при изпълнението на своите задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Съюза, поради което и всеки орган, който е допуснал нарушение на общностното право, от което са произтекли вреди за частноправните субекти, е легитимиран в процеса като процесуален субституент на държавата. Водим от горното, състав на ВКС