Определение № 345 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6125/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.Г., срещу решение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№830/2012г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.10.2012г. по гр.д.№1151/2011г. на Козлодуйски районен съд за отхвърляне на предявените от А. Д. М. искове с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Роза Ж. С. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. Д. М. срещу Роза Ж. С. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот в [населено място], оформено с н.а. №171/2010г. и иск за връщане на имота. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че обжалваното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №30 от 09.04.2010г. по гр.д.№4215/2008г. на ВКС, ІІг.о. по въпроса: „дали нуждата от издръжка на дарителя е елемент от фактическия състав на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и дали при установяването й съдът трябва да вземе предвид и месечните разходи, свързани със средствата за храна, дрехи, предмети на бита, консумативи”. Касаторът сочи, че поставяните въпроси не са обсъждани във въззивното решение, а са от значение за делото, по което „не е установено какъв е размера на месечната сума на дарителя, необходима за разходи за храна, консуматива и др. чрез необходимите доказателствени средства поради неправилно разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.146 ГПК и първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл.7 ГПК не е провел процесуални действия, с които да установи безспорно размера на средномесечния размер на необходимата издръжка на дарителя”. С т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/20013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В разглеждания случай във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което въззивният съд не бил длъжен да дава указания на жалбоподателя относно възможността да ангажира доказателства, нито служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза поради това, че във въззивната жалба не е имало оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна /т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението на основаният са сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 21.10.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали е налице непризнателност когато надареният не разполага с финансови възможности да изплаща издръжка на дарителя. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд, нито е стоял на разрешаване след като въззивният съд е приел, че надареният не се нуждае от издръжка. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение