Определение № 12193 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Т. Т. против Определение № 11777 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2368/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението като се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е започнало въз основа на подадена от С. Т. Т. „уточнителна молба“ за възстановяване или възобновяване поради хаос в администрирането и здравословни и други причини. В молбата се твърди, че през лятото на 2021 г. Т. е образувал 8 дела в Административен съд София - град по електронен път, като седмица след образуването им се е разболял от КОВИД-19. Твърди, че Административен съд София - град не е администрирал надлежно жалбите му, като недокументирано ги е изпратил по подсъдност на Административен съд – Плевен, а искането до съда е да се възстанови адм. д № 8083/2021 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 41 състав. С разпореждане от 05.06.2024 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е указал на жалбоподателя да уточни кой административен акт обжалва, да го обозначи с наименование, да посочи неговия издател, както и в какво се състои неговата незаконосъобразност и искането му до съда. С молба от 20.06.2024 г. жалбоподателят уточнява, че искането му към съда е изпратените от Административен съд София - град по подсъдност 8 броя дела и адм. дело № 8083/2021 г. на Административен съд – Плевен да се разгледат от Административен съд София - град, тъй като Административен съд – Плевен повече от три месеца не е образувал делата. С молбата до съда представя декларация, че не живее постоянно в гр. Плевен. За да постанови обжалваното определение, АССГ е констатирал, че жалбата е недопустима, тъй като въпреки дадената с разпореждания от 26.03.2024 г. и 05.06.2024 г. възможност за отстраняване на нередовността на жалбата подателят й не е посочил конкретен акт, който да подлежи на съдебно оспорване. Счел е, че искането му съдът да постанови разглеждане на дела, които са изпратени по подсъдност на Административен съд – Плевен е недопустимо, тъй като определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 8 АПК. Приел е, че с жалбата не се оспорва административен акт, нито пък съдът е сезиран с допустимо искане, т.е. жалбата се явява без предмет. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно императивните разпоредби на чл. 150 и чл. 151 АПК, адресираната до съда жалба следва да съдържа определени реквизити, свързани с изискванията за съдържание и форма. За спазването на нормативните изисквания, свързани с редовността и допустимостта на жалбата, съдът следи служебно и при констатиране на неизпълнението им е длъжен да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното по нея производство. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че при депозиране на жалбата не е конкретизиран нейният предмет, съдът правилно е констатирал нейната нередовност и е дал указания за отстраняването им, което не е сторено в дадения срок. Съдът дължи произнасяне по конкретизиран предмет на жалбата и няма задължение да уточнява и тълкува правната воля на жалбоподателите. В случая, от твърденията на Т. не може да бъде установен предметът на жалбата и обжалваният акт. Законодателят санкционира правното бездействие на жалбоподателя при условията на чл. 158, ал. 3 АПК. С оглед неотстраняване на нередовностите жалбата, с която е сезиран АССГ, е недопустима – в нея липсва визиране на годен за административно производство предмет /индивидуален административен акт, общ административен акт, нормативен административен акт, мълчалив отказ на правосубектен орган по българското законодателство, мълчаливо съгласие, неоснователни действия или бездействия на администрацията по смисъла на АПК и др./. Същата няма белезите на жалба или сигнал, свързан с функционирането на системата на административните съдилища. Предвид неналичието на годен за оспорване административен акт, АССГ правилно е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Обосновано е приел, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване, а именно административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящото дело, се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,