Решение № 6984 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Бакалова, против Решение № 6366/27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 6235/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Застъпена е позиция, че законът не въвежда изискване за доказаност и обоснованост на необходимост от изпълнение на възложените функции съгласно чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Настоява, че в случая не е на лице хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, както и че оправомощаването на органа, възложил ревизионното производство, е сторено в унисон с новелата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Х. Т. М., гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Испиридонова оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в хода на по същество и в депозирано писмено становище. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-22002222002581-091-001/19.01.2023 г., издадени от В. Т. Димитрова на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията, и П. И. Асенова, на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частта му потвърдена в хода на административния му контрол с Решение № 476/18.04.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с която в тежест на ревизираното лице Х. Т. М., в резултат на ревизионно производство проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ведно със съответните лихви за забава за данъчни периоди 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР № Р-22002222002581-020-001/25.05.2022 г., в последствие изменена с последващи заповеди. Заповедта сложила, началото на ревизионното производство и последващите я такива, са издадени от В. Т. Димитрова на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, оправомощена като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на Директора на ТД на НАП – София, съгласно и Заповед № 3-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, последната издадена на основание чл. 12 ал. 6 от ДОПК и Заповед № ЦЗУ-ОПР-2 от 19.04.2021 г. на Изпълнителния Директор на НАП. По делото е представена и Заповед № З-ЦУ-936/27.05.2022 г. на Зам.изпълнителния Директор на НАП, ведно с Приложение № 1 към нея, издадена на основание чл. 10 ал. 9 от ЗНАП във връзка със Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г.. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел е, че издателите на процесния РА – В. Т. Димитрова на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, възложил ревизията, и П. И. Асенова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново – ръководител на ревизията, не са разполагали с компетентност да ревизират физическото лице, което към момента на ревизията от възлагането й до приключването й, а и впоследствие, е с постоянен адрес в гр. София, с аргументи, изведени въз основа на липсата на каквито и да било аргументи, а и доказателства, за „необходимост“ по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която следва да се прилага стриктно, както и в нарушение на правилата на чл. 112, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно, като касационното оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон е основателно, по следните съображения: Противоречивата практика по приложението на закона в случаи като процесния бе преодоляна с приемането на Тълкувателно Решение № 3 от 26.06.2025 г. на Общото Събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2024 г., с което по даден следният отговор на поставения за тълкуване въпрос: „Не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.“. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП, като в тези именно случаи не е необходимо и мотивиране по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. В противен случай страната би била лишена от една съдебна инстанция по фактите, което би ограничило правото й на защита. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение