Определение № 1252 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4509/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г., с което Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на И. Х. Д. и насрещната жалба на А. Д. А. - бащата и майка на детето Д. И. Д., родено на 25.09.2019 г. е изменил решение № 319/24.02.2025 г. по гр.д. № 1802/2023 г. на Районен съд – Велико Търново и по спора по чл. 127, ал. 2 СК е определил следния режим на лични отношения между бащата с детето: · всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; · през всяка нечетна година по време на Коледните празници (24 – 26 декември) за времето за времето от 9:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; · през всяка четна година по време на Новогодишните празници (31 декември – 01 януари) за времето от 9:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там; · четиринадесет дни през лятото – по време, което не съвпада с годишния платен годишен отпуск на майката; · след навършване на седем годишна възраст бащата да взема детето при себе си един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния платен годишен отпуск на майката, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката, при нея е определено местоживеенето на детето и бащата е осъден да плаща на детето месечна издръжка 350.00 лв. Решението се обжалва от И. Х. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправни въпроси за критериите, при които съдът решава спора по чл. 127, ал. 2 СК в най-добрия интерес на детето (въпроси № № 1 – 4) и за значението на конфликтните отношения между родителите и на нововъзникналите права и задължения от привременните мерки, респ. рефлекса им върху детето за режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, включително в изясняване на понятието „базов режим“, ползвано в обжалваното решение (№ № 5 – 6). Касаторът повдига и процесуалноправни въпроси, обосновавайки основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с въпроса допустимо ли е решението, с което определеният режим на лични отношения се отклонява от поискания във въззивната жалба (№ 7) и позовавайки се на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства (№ 8). По същество обосновава всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация А. А. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Постъпила е и молба, с която касаторът иска Върховният касационен съд да измени привременните мерки, постановени като резултат от петте определения по чл. 127, ал. 3 СК по гр.д. № 1802/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. Настоящият състав намира молбата за недопустима. Производството е неприключено в смисъла по § 11 ПЗР ЗИД СК (Обн. ДВ, бр. 52/2025 г.) и за него не се прилага новият чл. 138б СК, който предвижда правомощие на съда, пред когото делото е висящо, по искане на страните или служебно да определи или измени привременните мерки по СК съобразно чл. 323 ГПК. В настоящото производство Върховният касационен съд осъществява характерни правомощия: в първата фаза на касационното производство – по селекция на касационната жалба да установи или изключи предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол, а във втората фаза - по допускане и разглеждане на касационната жалба да провери правилността на решението според оплакванията в жалбата, с единствената специфика да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Те не допускат по делата, образувани до 30.12.2025 г. - когато влезе в сила ЗИД СК (Обн. ДВ, бр. 52/2005 г.) касационната инстанция да определи или измени привременните мерки по чл. 127, ал. 3 СК, вр. чл. 323 ГПК. Не съществува и разпоредба, която да възлага подобно правомощие на въззивната инстанция по молба за привременни мерки, постъпила след неговото решение по спор за родителски права. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че сезиран с жалба и насрещна жалба срещу първоинстанционното решение, пред него отново е поставен във всичките си параметри спорът по чл. 127, ал. 2 СК. Съобразил е, че всеки родител на малолетното дете Д. Д., родено на 25.09.2019 г., е изявил желание детето да живее при него и да упражнява родителските права. Обсъдил е събраните по делото доказателства – писмени и гласни, социалните доклади, включително последния, представен във второинстанционното производство, и като е приложил в съвкупност критериите, разяснени в т. II ППлВС № 1/1974 г., възприети в обективното ни право като проекция на Основния закон (чл. 14) и изискванията на Конвенцията за правата на детето (чл. 3 и чл. 27), е заключил, че всеки родител притежава необходимия капацитет, материални възможности и подходяща социална среда, за да се грижи, отглежда, възпитава и издържа детето, което е емоционално привързано и към двамата. Поставил е висшия/най-добрия интерес на детето като основа на необходимата преценка. Въззивният съд е съобразил, че раздялата на родителите е настъпила през м. юни 2023 г., когато Д. е бил почти четиригодишен и оттогава той се отглежда в домакинството на майката, която първо е живяла в жилище под наем, но впоследствие се е установила в жилището на своите родители, които я подкрепят в предоставянето на пълноценните грижи за детето. Отчел е неоспоримата роля на бащата, която според неговия пол с израстването на сина му предстои да придобива все по-голямо значение за нормалното му развитие. Съобразил е и трайно установената практика на Върховния касационен съд, според която когато по време на фактическа раздяла децата са отглеждани продължително от единия родител, в техен интерес е да бъдат отглеждани от същия, щом той разполага с необходимите качества и условия за това. Съобразил е продължителния 2-годишен период, в който детето в сравнително ниската си възраст – към приключване на съдебните прения пред втората инстанция Д. е почти шестгодишен, живее при майка си заедно с нейните родители, ходи на детска градина, чувства се добре в създадената от нея социална среда и осигурените му материални условия, като майката е родителят, полагащ ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание, и тя разпознава и адекватно откликва на емоционалните му нужди. Въззивният съд е заключил, че най-добрият интерес на детето налага на нея да предостави упражняването на родителските права и при нея да определи местоживеенето на детето. Следователно първата група повдигнати материалноправни въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но въззивният съд им е отговорил в съответствие с ППлВС № 1/1974 г., което е със запазено, задължително за съдилищата действие, и с практиката на Върховния касационен съд по подобни дела. По въпроси № № 1-4 е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. За да определи режим на лични отношения между детето и неговия баща, въззивният съд е намерил, че са конфликтни личните отношенията между родителите и в първоинстанционното производство са определени привременни мерки за отношенията между детето и неговия баща, които са променяни четирикратно от първостепенния съд. Приел е, че конфликтните лични отношения между родителите и многократно променяните привременни мерки объркват 6-годишния Д., което налага „базов режим“ – определеният с въззивното решение, за да се постигне баланс, яснота и предвидимост в отношенията между сина и бащата. Решението обаче съдържа и други мотиви. Въззивният съд е намерил, че приетия от него социален доклад отчита положителна промяна в концентрацията, поведението и общуването на детето. То по-рядко попада в конфликтни ситуации в посещаваната от него детска градина, налагали намесата на възрастен, за които са свидетелствали разпитаните в първоинстанционното производство възпитатели. Въззивният съд е приел, че положителната промяна е резултат от работа на психолог с детето от началото на 2025 г. до 30.05.2025 г., но също така е приел, че родителите са спазвали режима на лични контакти на Д. с баща му, определен с привременните мерки. От петте определения в първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 3 СК, вр. чл. 323 ГПК се установява, че режимът е много по-широк и детайлен от определения с решението. Настоящият състав намира за обуславящи повдигнатите от касатора материалноправни въпроси за значението на личните отношения между родителите и на нововъзникналите права и задължения от привременните мерки, респ. на рефлекса им върху детето при определяне режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, включително в изясняване на понятието „базов режим“, ползвано в обжалваното решение. Начинът, по който въззивният съд им е отговорил противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Установената практика не приема, че конфликтните лични отношения между родителите са релевантно обстоятелство за определяне на режима на лични отношения между детето с родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, но придава значение на нововъзникналите права и задължения от привременните мерки и рефлекса им върху детето. Установената практика отрича възможността по дело за родителски права висшият/най-добрия интерес на детето да се постигне с определяне на „базов режим“ на лични отношения, като такова легално понятие няма. Следователно по тези въпроси касационният контрол следва да се допусне при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос (№7) е обуславящ, но решен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, разясняваща засиленото служебно начало по делата за родителски права, включително с т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС. Другият процесуалноправен въпрос (№8) не е обуславящ, доколкото от мотивите на решението не личи въззивният съд да не се е произнесъл по довод и да не е обсъдил събраните по делото доказателства. При тези мотиви, съдът