Определение № 5824 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 827/2025 г.

Подадена е молба от “Бумекс“ ООД, представлявано от управителя В. К., чрез адвокат М. З., за изменение на определение № 3922 от 04.08.2025 г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр. д. № 827/2025 г. в частта за разноските. Твърди се, че адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено на адв. В. Д. от ответника по касационната жалба Г. Ц., е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на производството, както и на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Г. Ц., чрез адвокат В. Д., отговаря, че молбата е неоснователна – адвокатският хонорар е съобразен с материалния интерес по спора, уговореното възнаграждение е дори под минимума, а фактическата и правна сложност на спора не предполагат намаляване на присъдените в полза на страната разноски за производството пред ВКС. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 3922/04.08.2025 г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС, в процедура по чл. 288 ГПК, не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 1130/11.11.2024 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 1092/2024 г. Предвид резултата, съдът е присъдил в полза на ответника по касационната жалба Г. Ц. съдебноделоводните разноски за инстанцията, представляващи 8650 лв. платен от него адвокатски хонорар. Молителят излага съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено чрез изменение на определението в частта за разноските. По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК: Възражението е допустимо – по делото няма проведени открити съдебни заседания; делото е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание. Страните за първи път са имали възможност да направят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от противната страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Така е сторил в случая молителят “Бумекс“ ООД. Съставът на Върховния касационен съд намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Преценка за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, се извършва от съда съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и положените усилия, труд и време при осъществяването й (ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая производството пред ВКС е приключило без насрочване в открито съдебно заседание, но следва да се има предвид характера на касационното производството– контролноотменително, при което по правило не се събират доказателства, а основната тежест в процесуалната защита е в изразените доводи и възражения. Съществена фаза е тази по реда на чл. 288 ГПК, в която съдът се произнася по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и служебно в хипотезите на чл. 280, ал. 2 или в други, уредени от закона случаи, при съобразяване на изразените от страните становища в касационната жалба и изложението към нея, както и в отговора на касационната жалба. По настоящото дело процесуалният представител на Г. Ц. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба, който отговор не е формален, а пълен и мотивиран. Следва да се отчете, че обосновката по чл. 280 ГПК е разделена в множество параграфи, като са формулирани няколко питания съобразно изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК, налице е позоваване на съдебна практика на ВКС. В отговора е изразено становище относно допускането на касационното обжалване по предварителната селекция по чл. 288, както и по основателността на касационната жалба. Съображенията са изложени на 7 страници, като обемът не е за сметка на несъществени или общи и принципни възражения. Положен е значителен труд от адвоката на насрещната страна. В допълнение, следва да се отчете и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. При така изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 8650 лв. в случая не се явява прекомерно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение