Определение № 895 от 10.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3615/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Разпореждане № 9982/19.09.2014 г. по в.т.д.№ 694/2014г. на Варненския ОС за връщане на касационната жалба на дружеството против Решение № 682 от 01.07.2014г., постановено по същото дело. Окръжният съд е съобразил, че касационната жалба е била оставена без движение с дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите й /депозиране на приложение по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК с посочване на въпрос от значение за изхода на делото и обосноваване наличието на допълнителните предпоставки по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и на доказателство за внесена държавна такса/, като с оглед на датата на връчване на съобщението /25.08.2014г./, срокът за изпълнението им е изтекъл на 01.09.2014г. Обсъдено е, че с разпореждане от 02.09.2014г. по молба на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.1 ГПК, срокът е бил удължен с една седмица. Констатирано е, че продълженият срок, съобразно правилата на чл.63,ал.2, изр.2 във вр. с чл.60, ал.4 ГПК, е изтекъл на 09.09.2014г., и в неговите рамки не са представени доказателства за изпълнение на указанията за представяне на изложение с реквизитите по разпореждането, поради което касационната жалба подлежи на връщане на основание чл.286,ал.1,т.2 ГПК. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Твърдението е, че с молба от 01.09.2014г. /в рамките на срока за изпълнение на указанията, съобщени на 25.08.2014г./ е било представено доказателството за внасяне на таксата и е поискано удължаване на срока. Молбата е била уважена и срокът продължен с една седмица. Становището е, че след като разпореждането за продължаване на срока е връчено на страната на 15.09.2014г., удълженият срок изтича на 22.09.2014г.-неприсъствен ден,а на 23.09.2014г. е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Отговор от насрещната страна [фирма] не е постъпил. Частната жалба е неоснователна. По въпроса за момента, в който изтича срокът за извършване на процесуалното действие, с оглед произнасянето на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК, е налице непротиворечива съдебна практика – ако искането бъде уважено, новият срок тече от изтичането на първоначалния и страната сама следи за началото и края на срока – Определение № 147 от 15.03.2010г. на ІІІ г.о. и Определение № 36 от 09.01.2013г. по ч.т.д.№ 817/2012г. на І т.о. В случая срокът е изтекъл на 08.09.2014г. Ирелевантно е, че на жалбоподателя е връчвано разпореждането на съда по молбата за продължаване на срока. В случая разпоредбата на чл.62,ал.3 ГПК не би могла да бъде приложена, тъй като страната не е уведомявана, че началото на удължения срок тече от връчване на разпореждането. Както се посочи, задължителната за съдилищата практика е, че съдът не дължи процесуално действие за уведомяване, а страната сама следва да следи за акта на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с нея, поради което няма основания за отмяната му. Приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е депозирано на 23.09.2014г.-след изтичане на срока, а процесуалните действия, извършени след изтичане на установените срокове, не се вземат предвид от съда. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.