Определение № 4519 от 24.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. против решение рег. №648 от 19.05.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №332 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав, в частта, с която е отменено решение № 452 от 2.09.2024 г. по гр. д. № 65 по описа за 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, 4-ти състав, за отхвърляне на предявения от В. Н. Д. срещу Л. А. за заплащане на 29 000 лв. на основание чл.59 от ЗЗД и е постановено друго, с което този иск е уважен.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е уважаване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу ответник, когато по делото не са събрани доказателства той да е получил процесната сума или да е придобил конкретна имуществена облага от нея, както и при липса на установена връзка между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, произтичащи от един и същ общ фактически състав?

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да съобрази установен с предходно влязло в сила съдебно решение правно релевантен факт-че погасяването на задължението към трето лице представлява разход за задоволяване нуждите на семейството и е извършено със съвместни средства на съпрузите по време на брака-при преценката за наличие на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД и допустимо ли е игнорирането на този факт да доведе до уважаване на такава претенция?

3. Допустимо ли е въззивният съд да приеме липса на правно основание по смисъла на чл.59 от ЗЗД, когато самият ищец твърди предоставяне на средства при наличие на правна кауза/заем или целево финансиране/, но не доказва нейното осъществяване?

4. Може ли да се приеме наличие на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД спрямо единия съпруг, когато процесната сума е преведена по банковата сметка на другия съпруг с основание „захранване на сметка“, без да са установени факти за конкретно имуществено разместване и индивидуално обогатяване в патримониума на първия?

В. Н. Д. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Н. Д. е изложила в исковата молба, че бракът между нейната дъщеря В. Д. и Л. А. е бил прекратен през 2019 год. По време на брака съпрузите са придобили в съпружеска имуществена общност жилище в Благоевград на публична продан срещу цена от 87 350 лв., част от която-48 515 лв., е била заплатена от И. С. Ф. срещу поето задължение да му бъде прехвърлена Ѕ идеална част от имота. Съпрузите взели решение да откупят тази част от имота от третото лице срещу заплащане на 58 000 лв./дадената от него сума от 48 515 лв. плюс 9485 лв./, от която нейната дъщеря следвало да заплати 24 257,50 лв., а останалите 33 742 лв.- Л. А.. С цел да ги подпомогне да изпълнят това си задължение, на 27.11.2018 г. ищцата предоставила на съпрузите финансова помощ от 60 000 лв. по сметката на нейната дъщеря. На следващия ден тази сума била преведена на третото лице И. Ф.. При тези обстоятелства ищцата е поискала нейната дъщеря да бъде осъдена да й заплати сумата 26 257,50 лв., а Л. А.- сумата 33 742 лв., които суми представляват невърнат заем. При условията на евентуалност ищцата е поискала ответниците да заплатят сумите като получени без основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД или на основание чл.59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване.

В отговора на исковата молба ответницата В. Д. е признала фактите и предявените искове.

Ответникът Л. А. обаче е оспорил предявените искове. Посочил е, че задължението към третото лице е било погасено посредством банкови кредити, получени средства от продажбата на други недвижими имоти, собственост на семейството и получени дарения от неговата леля. Освен това е изтъкнал, че въз основа на същите факти, но с твърдението, че получените от майката пари са нейни лични средства, неговата бивша съпруга е завела преди настоящото дело иск за заплащане на същата сума, който е отхвърлен с влязло в сила решение № 896 от 29.06.2023 г. по в.гр. д. № 3515 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд,10 състав. Представил е по делото и искова молба от неговата бивша съпруга от 31.07.2019 г. срещу него, с която тя е поискала да се установи на основание чл.23 от СК, че тя е изключителен собственик на имота, придобит на публична продан, тъй като сумите за заплащане на продажната цена са лично нейни и представляват дарение от нейната майка.

Благоевградският окръжен съд е приел, че не се доказва заемно правоотношение между страните, поради което е отхвърлил предявените на това основание искове. Констатирал е, че ответницата е получила по своята банкова сметка сумата от 58 000 лв. без основание, поради което я е осъдил да върне претендираната от ищцата сума от 26 257,50 лв. Счел е за недоказано, че именно от предоставената от ищцата сума ответницата е превела 58 000 лева на третото лице, поради което е приел, че задълженията към това трето лице са погасени с общи съпружески средства. При тези обстоятелства е отхвърлил иска с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу ответника А. поради недоказаност ищцата да е обедняла, а той да се е обогатил за нейна сметка. Наличните според съда данни не установяват общи факти, довели до изваждането на паричната сума от патримониума на ищцата и постъпването в неговия патримониум, респективно в тогавашната съпружеска общност.

На свой ред Софийският апелативен съд е приел, че с погасяване на задължението към И. Ф. пасивът в патримониума на ответника А. е намален, като това е станало посредством преведената от ответницата сума от 58 000 лв., която операция е станала по нареждане на ищцата, а не със семейни средства. Затова въззивният съд е счел за установено обогатяването на ответника. Констатирал е, че са налице обща група от факти, които същевременно водят и до обедняване у ищцата. Тази група от факти според въззивния съд са дадена от ищцата сума с определено от нея предназначение, с която е погасено задължение на ответника. Размерът на обогатяването на ответника е съизмерим с размера на погасеното негово задължение. С тези съображения Софийският апелативен съд е приел, че предявеният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД срещу ответника е основателен до сумата от 29 000 лв., поради което е отменил първоинстанционното решение в тази част и е постановил друго за осъждане на ответника да заплати тази сума.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че за да уважи иска срещу касатора, въззивният съд е приел за установено наличието на общи факти, водещи както до обедняването на ищцата, така и до обогатяването на ответника. В случая обаче общите факти се установяват само по отношение на ищцата и на ответницата, но не и на ответника. Тези факти са превеждането на сумата от банковата сметка на ищцата по банковата сметка на ответницата и след това извършеното от ответницата плащане в полза на третото лице, с което се погасява вземане на ответницата към третото лице. Фактите са общи обаче само по отношение на ищцата и нейната дъщеря, ответница по делото. Общ факт или група факти, които да обусловят връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответника не се констатират. Ако ответникът-касатор се е обогатил, това е станало заради поетото от него задължение и извършеното от ответницата плащане на дълга, а не заради това, че нейната майка и ищца по делото е превела сумата по сметката на своята дъщеря. Съгласно т.5 на ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Следователно по първия и четвъртия въпрос обжалваното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Обобщеното питане е може ли да се уважи иск по чл.59 от ЗЗД, когато не е установена връзка между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, произтичаща от общ факт или от обща група факти.

По другите въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени от въззивния съд в съответствие с процесуалния закон и практиката на ВКС. Предходното съдебно решение, на което се позовава касаторът, за да формулира втория си въпрос, е между ответниците, а не между ищцата и ответниците и не формира сила на пресъдено нещо по настоящото дело. Затова въззивният съд не е бил обвързан от установените в това съдебно решение факти. Твърденията за наличие на различни основания на иска са допустими и следва да бъдат разгледани така, както са предявени в евентуално съединение, без да е налице противоречието, което се претендира посредством формулирането на третия въпрос.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение