Определение № 2301 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2179/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Г.- Р., чрез процесуалния й представител адвокат И. И., срещу решение № 260188 от 20.01.2023 г. по в. гр. д. № 13515/2020 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решение № 185528 от 27.08.2020 г. по гр. д. № 29094/2018 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу К. К. К. / К. К. Д./ и М. С. Д. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид .ч. от гараж, самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, находящ се в сутерена /първи етаж по кадастър/ в сградата, разположена на [улица], построена в поземлен имот с идентификатор *, 1/2 ид .ч. от гараж, самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, находящ се в сутерена (първи етаж по кадастър) в сградата, разположена на ул. [улица], построена в поземлен имот с идентификатор *, 1/2 ид .ч. от два кабинета, всеки с площ от 15.90 кв.м, находящи се на подпокривния етаж в сградата, разположена на [улица], построена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006г. на нотариус А. И., както и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху имотите.Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответниците – М. А. Т. и П. С. Т..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат уважени със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационнта инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Възможно ли е промяна на предназначението на обща част в етажна собственост да се извърши едностранно от единия съсобственик;

2. Може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект, с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците;

3. В кои случаи наредба има приоритет над закона.Допустимо ли е съдът да мотивира решението си на база заключение на вещо лице, което вещо лице е изготвило заключението си само въз основа на наредба без да приложи закона;

4. Следва ли сделки с недвижими имоти, които не са самостоятелни обекти на правото и за които не са изпълнени особените изисквания на закона /чл. 33 ЗС/, да се прокламират за нищожни.Следи ли съдът за това служебно;

5. Допустимо ли е съдът да постанови съдебно решение при висяща процедура на основание чл. 193 ГПК;

6. Допустимо ли е въззивният съд да приложи хипотезата на чл. 272 ГПК при посочени във въззивната жалба процесуални нарушения, без да коментира същите.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация К. К. Д. и М. С. Д. и третите лица помагачи на ответниците М. А. Т. и П. С. Т., чрез процесуалния си представител адвокат А. Д., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

По делото е безспорно установено, че със заявление от 1979г. на А. А. С. е учредено право на строеж на Е. А. Г. да надстрои втория етаж на едноетажна жилищна сграда в имот с пл. № * от кв. 39, в местността „И. В.“, с адрес на имота [улица], и на М. А. Т. да надстрои третия етаж на едноетажната жилищна сграда.С позволителен билет № 59 от 21.11.1979 г. и съгласно одобрен архитектурен проект е дадено разрешение за надстрояването, като Е. Г. и М. Т. са застроили два етажа над съществуващата едноетажна постройка с квадратура от по 113 кв.м.Посочено е, че е изграден и подпокривен етаж с два броя кабинети и тавански складови помещения, както и гаражи на партерния етаж, съгласно одобрени архитектурни проекти от 22.07.1979 г. и 27.11.1980г., като строежите са извършени към 1983г.След смъртта на А. С. през 2001 г. първият жилищен етаж от процесната сграда е станал собственост по наследство на наследниците му по закон -дъщерите му Е. Г. и М. Т., при квоти 1/2 ид. ч. за всяка.

С нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. на нотариус А. И., М. Т. е прехвърлила на ищцата Н. П. Г.- Р. собствеността си върху 1/2 ид. ч. от самостоятелното жилище на [улица] (предходно наименование „Ц. П.“) етаж първи (втори етаж по кадастър), заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, включително мазета и таван.

След направено предложение за изкупуване от страна на М. Т. до Е. Г., Т. заедно с П. С. Т., продала с нотариален акт № 180, том III, рег.№ 7868, дело № 486/2018 г. от 05.04.2018 г. на нотариус И. Д., с район на действие PC София, на К. К. К. и М. С. Д. жилище с идентификатор *****, находящо се в [населено място], район „Т.“, [улица](преди [улица]) № *, заемащо целия трети етаж от процесната жилищна сграда, 1/2 идеална част от гараж с идентификатор ***, в сутерена на сградата, със застроена площ 21,48 кв.м; 1/2 идеална част от гараж с идентификатор * в сутерена на сградата, със застроена площ 27,58 кв.м; 1/2 ид.ч. от два кабинета в подпокривния етаж на сградата, всеки един от тях с площ 15.90 кв. м, заедно със съответните части от общите части на сградата, включително мазетата и таваните, заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *.

Посочено е, че по делото е спорно между страните обстоятелството дали процесните гаражи с идентификатор *** и идентификатор *** и двата кабинета в подпокривния етаж на сградата са общи части на етажната собственост и съответно дали идеални части от тях са преминали в собственост на ищцата още при сключването на договора за прехвърляне на право на собственост върху жилище, сключен с нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. като прилежащи общи части или същите съставляват самостоятелни обекти на право на собственост и съответно не са обект на правото на собственост, прехвърлено с този договор.

Въззивният съд е приел, че по отношение на двата гаража, събраните по делото доказателства установяват категорично, че те съставляват самостоятелни обекти, построени са като такива към 1983 г. и съответно собствеността върху тях не е преминала в каквато и да било част по силата на нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006г.По отношение на двата процесни кабинета съдът е изложил мотиви, че съгласно ТР № 34/15.08.1983 г. по гр.д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, разпоредбата на чл. 38 ЗС намира приложение само когато същото не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти.Посочено е, че подпокривното пространство (таванът) – обща част от сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и което могат при спазване на съответните законови изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение.Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване изискванията на законите за извършване на преустройство.Когато подпокривното пространство (таванът) или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо, освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си.Предназначението му не може да се промени.Подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него. Прието е, че процесните кабинети са построени при спазване на действащите към 1983 г. законови изисквания, а от експертното заключение по приетата по делото експертиза, е установено, че двата кабинета отговорят на изискванията за самостоятелен обект в сграда етажна собственост, предвид и разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Формиран е решаващ правен извод, че доколкото двата кабинета са изградени като самостоятелни обекти, те не се явяват общи части на етажната собственост и съответно собствеността върху съответни идеални части върху тях не е прехвърлена със сключения договор между М. Т. и Н. П. Г.- Р., обективиран в нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси, тъй като е налице задължителна съдебна практика на Върховния съд, която определя начина по който може да се извърши преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения в подпокривното пространство/таванът/.Това според Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983г. по гр.д.№11/83 г., ОСГК, може да стане само по съгласие на всички етажни собственици.Не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посоченото тълкувателно решение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че таванският етаж е бил изграден въз основа на одобрени архитектурни проекти от 22.07.1979 г. и 27.11.1980г.Това означава, че е било налице съгласие между всички етажни собственици/А. С. и двете му дъщери/ за промяна на предназначението на това помещение, която промяна е била факт към 1983г.За съгласието за промяна на предназначението не се изисква особена форма.То може да бъде дадено изрично, изразено устно, писмено или да следва недвусмислено от поведението на собствениците.

Вторият въпрос е неотносим, тъй като нито една от страните по делото не е основала своето право на собственост върху процесните вещи по давност.Наведени са твърдения, че собствеността е възникнала по приращение.

Отговор на третия въпрос е даден в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, който предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.Такъв нормативен акт е законът, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения/чл.3, ал.1/.Изводите на въззивния съд са се основали на заключение на вещо лице, което е преценявало дали при изграждането на кабинетите и гаражите са били спазвани действащите технически правила и норми към този момент - Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./.Без значение е какви са изискванията към тези обекти по сега действащото законодателство.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия въпрос/първата му част/, тъй като е налице константна съдебна практика по въпросите, които са свързани с нищожността на една сделка поради невъзможен предмет/ Решение № 157 от 28.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2014 г., II г. о., ГК и посочената в него практика на тричленни състави на ВКС/.Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с нея, тъй като от приетите по делото експертни заключения се установява, че кабинетите в подпокривното пространство и двата гаража на партера съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост, тъй като са изградени при спазване на всички технически правила и норми, които са действали към този момент.

По отношение на втората част на въпроса е налице задължителна съдебна практика на ВКС.Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК: невъзможността на предмета като основание за нищожност на сделките може да е правна или фактическа.Когато невъзможността на предмета е фактическа и не произтича от договора, съдът няма задължение да я разкрие.Преценката дали един обект в сграда е самостоятелен е фактическа.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.В случая касаторът не е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по последните два въпроса, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване по тях.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК само бланкетно.Това изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като очевидната неправилност следва да бъде надлежно обоснована.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Направеното от адвокат А. Д., пълномощник и на третите лица помагачи на ответниците М. А. Т. и П. С. Т., искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, е неоснователно и не следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК. На основание чл. 78, ал. 10, пр. 1 ГПК на третото лице - помагач не се присъждат разноски, като в практиката е пояснено, че тази забрана се прилага независимо от това дали третото лице - помагач е встъпило или е било привлечено от главна страна /в случая от ответниците/ в процеса - определение по т. д. № 63/12 г. на ВКС, второ т. о., определение по ч. гр. д. № 515/11 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение