Определение № 1094 от 06.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4733/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Г., действащ като [фирма] срещу решение №1533 от 18.04.2013г по гр.д. № 93/2013г на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от №4261 от 06.12.2012г на РС Гоце Делчев ,по уважен в една част иск срещу касатора с правно основание чл. 74 от ЗЗД В приложеното към жалбата изложение се сочи общо чл. 280 ал.1 ГПК. Поставен е въпрос има ли правен интерес от суброгационно право лице, обезпечило целеви банков кредит с ипотека върху свой имот, получило спорната сума по кредита вместо кредитополучателя (ответник и сега касатор ) - поради вътрешни отношения между тях, като е платил на банката задължението. Като следващ въпрос - за регресните права срещу длъжника, се поставя хипотезата, че не последният, а трето лице е получавало парите по целевия банков кредит. Тезата е, че ипотекарният длъжник фактически е получавал парите по кредита, а не кредитополучателя, което е станало опосредено, чрез трета фирма или лице, поради вътрешни уговорки. Изтъква се противоречие на решението с практиката на ВКС. Съдебна практика не е цитирана, приложена, или обсъждана в изложението. Сочи се, че съдебният акт е от значение за точното прилагане на закона, с което се изчерпват съображенията по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Отговор не е постъпил Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Въпросите в изложението – за правния интерес от иска при предпоставките на чл. 74 ЗЗД и условията за успешното му провеждане, са зададени при фактическа обстановка ,различна от установената и възприета от решаващия съд по делото. Преформулирани са възраженията на ответника, сега касатор, с които възражения са въвеждани фактически твърдения без насрещно доказване на същите – че ищецът е платил на банката- кредитор свое, а не чуждо задължение ,тъй като е имало уговорки за съвместен бизнес, реално парите са получени от него при усвояването на кредита, който е бил целеви ,т.е банката е превела парите на трето лице, а не на кредитополучателя по договора и в поседствие ,поради вътрешни уговорки, парите са получени от Г. Ш... Решаващите съображения на съда са били основани на доказаната фактическа обстановка, по отношение на правопораждащите ищцовото право факти, а не на изтъкваните от ответника фактически отношения между страните и трети лица без да е проведено доказване Съдът ясно е изложил решаващи съображения защо и въз основа на кои доказателствени правила възприема релевантните факти за изяснени, което се игнорира във въпросите Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда ,правните му изводи по предмета на спора, в решаваща за изхода на спора насока,на което условие поставените от касатора въпроси не отговарят. На следващо място, в изложението липсва обосновка на конкретните основания, предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационна жалба до разглеждане и пояснени в ТР № 1 /19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС. Обосновката на основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК се изразява в изтъкването на противоречиво разрешение в практиката по формулиран правен въпрос,подкрепено с посочването й. В т.4 от ТР № 1/2009г ОСГКТК на ВКС бе указано и съдържателно разяснено основанието по 280 ал.1 т.3 от ГПК, на което основание защитата на касаторката се позовава без да изложи обосновка за наличието му: разглеждането на жалбата по същество да даде отговор на правния въпрос, с който да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на правна норма или осъвременяване на тълкуване; приносен характер за правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. В тази насока настоящето изложение не съдържа никакви доводи. Воден от горното, съдът