Определение № 1697 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 904/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. М. К. частна касационна жалба на „ЗАД „Алианц България“ АД срещу определение № 76/23.02.2024г. по възз.ч.т.д.№ 74/2024г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е отменено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 616 от 15.09.2023г. по т.д. № 4/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора и вместо него е осъдено „ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на адвокат П. К., която е предоставила безплатна правна на Г. С. Б., допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 3564лв., над присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2796лв. с решение № 201/19.06.2023г., постановено по т.д. № 4/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора. Частният касатор поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима, тъй като до приключване на последното заседание пред първата инстанция не е бил представен списък на разноските, които страната (нейният процесуален представител) искат да бъдат присъдени.Намира, че е приложена неправилно редакцията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изм. с ДВ, бр.88/04.11.2022г., тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен една година по-рано. Искането е за отмяна на обжалваното определение. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.За да има право на изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, длъжен ли е процесуалният представител на страната, осъществил представителство по реда на чл. 38 ЗА, да представи списък по чл. 80 ГПК, в който вземането за разноски да е определено или поне определяемо? По този въпрос се поддържа противоречие с т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. 2.При наличие на сключен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, коя редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да приложи съда – действащата към датата на сключване на договора или тази, която е в сила към датата на приключване на устните състезания в съответната инстанция? Частният касаторнамира, че даденото разрешение по този въпрос е в противоречие с решение № 50001/03.02.2023г. по т.д. № 2530/2021г. на ВКС, I т.о.; определение № 460/21.06.2023г. по ч.т.д. № 900/2023г. на ВКС, I т.о.; определение № 3160/23.10.2023г. по ч.гр.д. № 3853/2022г. на ВКС, III гр.о.; определение № 51/09.03.2017г. по т.д. № 454/2016г. на ВКС, I т.о.; определение № 152 по гр.д. № 50235/2016г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 270/24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на ВКС, IV гр.о. и др. В писмен отговор адвокат П. К. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба. Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният състав е сезиран с частна въззивна жалба на адв.П.К., която е предоставила безплатна правна помощ на ищцата Г. Б., срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата й за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 3564лв. Преди всичко съставът на въззивния съд е обсъдил поддържаното в частната касационна жалба, а и в отговора на частната въззивна жалба, възражение за недопустимост на молбата, с правно основание чл.248 ГПК, предвид непредставяне на списък на разноските по чл.80 ГПК до приключване на последното заседание пред първоинстанционния съд. Посочил е, че процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските е представянето на списък по чл.80 ГПК, но е приел, че в случая тази предпоставка е изпълнена, тъй като адвокат П. К. е приложила списък на разноските към молба, вх. № 3405 от 15.03.2023г. (л.161-164). Доколкото в списъка не е посочен конкретен размер на адвокатското възнаграждение на адв.К., въззивният съд е намерил, че това не е равнозначно на липсата на списък, предвид на това, че договорът за правна защита и съдействие с адвокат П.К. е при уговорено безплатно процесуално представителство, възнаграждението за което се определя от съда при условията на чл. 38 ЗА и съобразно изхода на спора. По отношение на приложимата редакция на НМРАВ при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА въззивният съд е приел, че е това не е редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ, а - към датата на приключване осъществяването на предоставеното безплатно процесуално представителство. Констатирал е, че в случая устните състезания са приключени в ОСЗ на 15.03.2023г., като проведените по делото три ОСЗ всички са след влизане в сила на измененията, обн. ДВ бр. 88/04.11.2022г. на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, следователно осъщественото безплатно процесуално представителство е в периода на действие на посочената редакция на Наредбата, която именно следва да бъде съобразена при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на адвокат П.К. по чл.38 ЗА. Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Както е изяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извън хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 и 2, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания. Общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба ( чл.290, ал.1 ГПК). Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос, като касационният съд не може да го изведе от изложението, а може само да го уточни и конкретизира. Даденото нормативно тълкуване е приложимо и в производството по частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК. Въпрос № 1 удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от това, че даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с посоченото от частния касатор Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 9. Въззивният съд не е отрекъл, че процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските е представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК, но е приел, че в случая тази процесуална предпоставка е изпълнена, тъй като списък на разноските е представен. В посоченото от частния касатор тълкувателно решение не е обсъждан въпросът необходимо ли е в представения списък по чл.80 ГПК адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА да е определено или определяемо. Значимостта на въпрос № 2 за изхода по конкретното дело следва да бъде изцяло отречена. Съгласно задължителното за всички съдилища решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но не са обвързващи за съда. Ето защо е без значение за крайния изход на делото коя е приложимата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА. Поради изложеното, касационно обжалване не се допуска. Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,