Определение № 91 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 29.11.2012г. по гр.д.№876/2012г., на ІІ г.о. на вкс, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на Й. К. М. срещу решение от 19.07.2012г. по гр.д.№201/2012г. на ОС Монтана. Жалбоподателят Й. К. М. поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната му жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от определение от 29.11.2012г. по гр.д.№876/2012г., ІІ г.о. на вкс е оставил без разглеждане касационна жалба на Й. К. срещу решение от 19.07.2012г. по гр.д.№201/2012г. на ОС Монтана. Прието е, че с оглед представената по делото данъчна оценка цената на иска е 248 лева съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК, поради което касационната жалба е недопустима. При така установените данни по делото и поради факта, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на 05.09.2012г. от Й. К., Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска по чл.108 ЗС е под 5000 лева, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът