Определение № 904 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Л. В. срещу въззивно решение № 812/16.05.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2223/2007 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма] /в ликвидация/, [населено място], ЕИК[ЕИК] с ликвидатор С. Е. Б., действащ чрез адв. В. С. М. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са множество субективно и обективно съединени искове от [фирма], София. Предмет на касационната жалба е решението по иска на търговското дружество срещу И. Л. В. за заплащане на обезщетение – паричната равностойност на 248 броя алуминиеви радиатори. Те са собственост на [фирма], София, предадени са без основание на И. В. от органи на прокуратурата и МВР, който от своя страна ги продал на трети лица. Искът е уважен за сумата от 30 655 лв, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2002 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводни разноски в размер на 3789 лв. В изложението към касационната жалба са повдигнати въпросите за релевантните факти, от които произтича неоснователното обогатяване, когато собственик на движима вещ търси обезщетение за нея от лице, което я е получило без основание и впоследствие се е разпоредило с нея; към кой момент се определя в този случай паричното обезщетение. Въпросите са от значение за постановения резултат. Съдът приел за установено, че ищецът [фирма] е собственик на движим вещи, които били иззети от служители на СДВР при обиск на склад. По-късно съгласно постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура били предадени от служители на МВР на ответника по иска И. Л. В.. Последният, който не е собственик на вещите неоснователно се обогатил за сметка на търговското дружество. Според въззивният съд приложимата материалноправна норма по спора е чл. 59, ал. 1 ЗЗД и В. трябва да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Съдът приел, че това е сумата на движимите вещи към датата, на която са му предадени от прокуратурата. По поставените въпроси няма произнасяне в цитираните от касатора съдебни актове, но разглеждането им е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В заключение, следва да се допусне касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът