Определение № 2809 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гафи“ООД, чрез ликвидаторът му адв.В. Ж., срещу решение №520 от 25.04.2023г. по в.гр.д.№1802/2021г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение №3635/31.07.2020год., постановено по гр. дело № 4836/2018 год. по описа на РС-Варна, е уважен предявения от „Златни пясъци“ АД, ЕИК[ЕИК] против дружеството – въззивник ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Златни пясъци“ АД е собственик по приращение на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 61.43кв. м., съставляващ обект с идентификатор **.*.*..* по КК на [населено място], находящ се в [населено място], к. к. Златни пясъци“, в сграда №, вход „“, ет., обект №, ведно с припадащите му се ид.части от общите части на сградата, и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху гореописания имот.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса:

1/Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по спорните между страните факти.

Навеждат се доводи, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с т.12 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК, решение №246/28.12.2018г. по гр.д.№4719/2017г. на ВКС, ІV г.о. и решение №27/22.04.2019г. на ВКС, ІV г.о.

Ответникът „Златни пясъци“ АД не е депозирал отговор на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството пред РС-Варна е образувано по предявен от „Златни пясъци“ АД срещу „Гафи“ ООД ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по приращение на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 61.43кв.м., съставляващ обект с идентификатор ***.*.*..* по КК на [населено място], находящ се в [населено място], к.к.“Златни пясъци“, в сграда №, вход „“, ет., обект №, ведно с припадащите му се ид.части от общите части на сградата, и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху гореописания имот.

Въззивният съд е установил следното от фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт № *, том * рег. № ****, дело 480/200*г. по описа на нотариус П. С. с район на действие В., се установява, че ищецът е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***.*.* по КК на [населено място], к.к.„Златни пясъци“, с площ от 12 385 кв. м., съставляващ УПИ -*,, кв. ** по ПУП на к.к. Златни пясъци“.

С разрешение за строеж №181/15.12.2006г. издадено от [община] е разрешено построяването на курортна сграда в УПИ -*,**, кв. по плана на к.к.“Златни пясъци“ - [населено място].

С разрешение за ползване № ДК-07-СИР-71/03.09.2010г. издадено от РДНСК- Североизточен район, е разрешено ползването на жилищна сграда построена в УПИ -*,, кв. по ПУП на к. к. „Златни пясъци“.

Представен е предварителен договор за покупко – продажба №100/ 26.02.2008г., по силата на който ищецът по спора се е задължил да продаде на лицето С. Д. С., гражданин на Р.М., самостоятелен обект със ЗП 76.39кв.м., представляващ магазин № намиращ се в курортна сграда, изградена в имот с идентификатор ***.*.***, при цена от 320 838 евро.С анекс от 06.03.2008 год. към предварителния договор за покупко – продажба, страните са уговорили срок за плащане на уговорената пазарна цена, като последната вноска е уговорено да бъде заплатена до 28.02.2009г.С анекса е предвидено владението върху имота да бъде предадено на купувача след заплащане на първата вноска, т.е. след 06.04.2008г.

Въз основа на споразумение от 31.03.2008г., ответното дружество „Гафи“ ООД е заместило купувача по предварителния договор – С. Д. С..

С нот. покана рег. № ****, том*, акт 11 от 07.10.200*г. по описа на нотариус П. С., ответното дружество е уведомило ищцовото дружество, че прекратява действието на предварителния договор за покупко – продажба на процесния имот.Ответникът е поискал и връщане на сумата от 35 000 евро – платената първа вноска по предварителния договор, както и внесеното капаро от 2000 евро.

По делото е прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е във владение на процесния имот.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че за да бъде уважен ревандикационния иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1) че ищецът е собственик на имота, чието ревандикиране се претендира, на заявеното основание; 2) че имотът се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи имота без основание.В тежест на ищеца е да установи първите две условия, а в тежест на ответника – че упражнява фактическа власт върху имота на основание, което да е противопоставимо на ищеца.

В настоящото производство ответникът не е оспорил собствеността на ищеца върху процесния имот на заявеното от последния основание. Обратно – заявил е, че ищецът е собственик на имота.При това положение и с оглед представения по делото нот. акт № *, том *, рег. № ****, дело 480/200*г. по описа на нотариус П. С. с район на действие В., легитимиращ ищцовото дружество като собственик на поземления имот с идентификатор ***.*.* по КК на [населено място], к. к. „Златни пясъци“, с площ от 12 385 кв. м., съставляващ УПИ *-*,, кв. по ПУП на к. к. Златни пясъщи“, [населено място], в който е изграден процесния имот, чийто легитимиращ ефект не е опроверган, и с оглед установената в чл. 92 ЗС презумпция, която не е опровергана, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот – търговски обект с площ от 61.43 кв. м., съставляващ обект с идентификатор *.*.*..* по КК на [населено място], находящ се в [населено място], к. к. Златни пясъци“, в сграда №, вход „“, ет., обект №. Ответникът не е ангажирал доказателства, че упражняваната от него фактическа власт върху имота е на основание, което да е противопоставимо на ищеца, поради което е формиран извод за основателност на предявения иск.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания.Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор/В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС/.

В случая въззивният съд е съобразил, че ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба в предвидения от процесуалния закон срок, с което е загубил възможността да представя нови доказателства, да прави възражения, да оспори истинността на представени с исковата молба документи.Това не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известни му факти, когато те са от значение за решаването на делото/Решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., I г. о./.

При съобразяване на общите правила за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд е формирал извод, че ищецът е установил в условията на пълно доказване, че е собственик на имота на твърдяното придобивно основание.С оглед процесуалното поведение на ответника е приел за доказано и твърдението, че ответникът владее процесния имот.Предвид горното и обстоятелството, че последният не е представил доказателства, че владее на правно основание спорния имот/облигационно или вещно/, съдът е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение