Решение № 1806 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 171/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на К. Т. К., [ЕГН] с адрес: [населено място], обл. Велико Търново, [улица] (съдебен адрес: гр. Велико Търново, [улица]) чрез адв. Костадинов против Решение №3364/22.10.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. д. №301/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. За съвместно разглеждане е приета и частната му жалба против Определение №3705/18.11.2025 г. по адм. д. №301/2025 г., постановено в производство по реда на чл. 176а АПК.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост -жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Заявява искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, поискано от противната страна. Иска да бъде отменено като неправилно и определението за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В открито съдебно заседания жалбите се поддържат от адв. Костадинов.

Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Велико Търново - оспорва същите като неоснователни чрез пълномощника си юрк. Харалампев по съображения, изложени в писмени отговори. Иска да бъдат оставени в сила съдебните актове на административния съд и да му се присъдят разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 046.46 лв.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

С РА №Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново с Решение №31/13.03.2025 г., е ангажирана отговорността на К. Т. К. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ДОПК за дължими и невнесени задължения на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД, ЕИК 206814100 за ДДС в размер на 103 572.11 лв. и лихви – 31 339.54 лв. (общо 134 911.65 лв.) за периода 03.03.2022 г. – 31.10.2022 г.

Първостепенният съд правилно приема, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите. Обосновава изводи за неговата материална законосъобразност, според които приходните органи са доказали материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ДОПК в хипотезата на скрито разпределение на печалба.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение за валидно, допустимо правилно поради следните съображения:

Фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 92/2017 г.) за ангажиране отговорността на ревизираното лице за неплатените данъци от „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД включва кумулативно следните елементи, които според съда са доказани от приходните органи:

1. субект на отговорността - управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 ДОПК (носители на задълженията за данъци);

2. наличие на неизплатени данъци от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 ДОПК;

3. извършване на определено действие от управителя: плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата;

4. действието е извършено недобросъвестно;

5. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;

6. отговорност се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице;

7. граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

К. Т. К. е управител и едноличен собственик на капитала на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД в периода 03.03.2022 г. – 31.10.2022 г., за който са установени задълженията на дружеството с влязъл в сила РА №Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г. Това обстоятелство не е спорно между страните и се установява от вписванията в Търговския регистър. Не е спорно също така, че задълженията на дружеството не са заплатени.

В хода на ревизионното производство на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД приходните органи установяват, че дружеството осъществява вътреобщностни придобивания (ВОП) на стоки от доставчик от Нидерландия, за което представя фактури, и осъществява продажби на стоките основно на физически лица на територията на страната, като ги изпраща чрез „Еконт Експрес“. Получава плащанията чрез наложни платежи. От управителя са представени с вх. №ВхК-7959/27.03.2023 г. справка за общата сума на ВОП (215 034.56 лв.) и справка за получените суми по наложни платежи за периода м. февруари – м. октомври 2022 г. (453 555.93 лв.), присъединени към доказателствата заедно с РА и РД. Същият дава писмено обяснение, че не може да представи оборотна ведомост, тъй като няма заведено счетоводство. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и следв. ДОПК с оглед обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и на управителя на 17.05.2023 г. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за така констатираното обстоятелство (л. 146 от административната преписка). РД и РА са връчени на управителя К. К.. РА не е обжалван.

От електронните изявления към товарителниците, с които са документирани продажбите на стоките, се установява, че сумите по наложните платежи са получавани от управителя К., обстоятелство потвърдено и от приетата по делото съдебно – графологична експертиза. Според данните от тях в процесния период от време дружеството е получило 458 825.13 лв. Сумата не се оспорва от жалбоподателя. При анализа на извлеченията от банковата сметка на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД приходните органи установяват, че от същата са извършени плащания към доставчика на стоките и към ОББ за такси, като за целта управителят е внесъл по сметката 205 410 лв., а на 31.10.2022 г. е изтеглил оставаща сума в размер на 1 900 лв.

По отношение на разликата между получените плащания по наложните платежи и заплатените цени на стоките, в размер на 255 315.13 лв. (вкл. изтеглените 1 900 лв.) приходните органи и съдът приемат, че това са средства на дружеството, за които липсват доказателства, че са използвани за дейността му, и които са получени от управителя.

При така установените факти правилно първостепенният съд приема, че е налице действие, извършено от управителя, изразяващо се в плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по определението в § 1, т. 5, б. а) ДР ЗКПО - суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружник.

Правилни са и изводите на съда за това, че действието е извършено недобросъвестно. Показателна е липсата на заведено счетоводство на дружеството и неотчитането на приходи от дейността, както и неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС. Твърденията на жалбоподателя, че е водено едностранно счетоводство не са доказани, а и противоречат на дадените от него обяснения в ревизията на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД, в която счетоводни документи не са представени с обяснението, че няма счетоводство. Освен това, видно и от дадените в ревизионното му производство писмени обяснения (л. 72), управителят е получавал сумите по наложните платежи от името на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД и със знанието, че това са средства на дружеството, без да представя доказателства за използването им в дейността на същото.

Недоказани са и твърденията на К., че в касата на дружеството е имало парични средства чрез които да се погасят задълженията на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД, които той е предал на новия управител Н. след продажбата на дружествените дялове с договора от 19.07.2023 г. след връчването на РА. Не са представени доказателства за предаването на конкретна сума, нито за предаването на конкретни активи. При липсата на счетоводни документи, неоснователни са и твърденията му, че приходните органи (публичният изпълнител) не са изследвали обема на паричните средства и активите на дружеството, както и вземанията му от трети лица. Отново според писмените обяснения на управителя в ревизията на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД дейността на дружеството се извършва в наетия имот, в който живее собственикът. Поръчките стават по телефон или чрез съобщение по обява. Стоките се пакетират и доставят чрез куриерската фирма. Управителят декларира, че фирмата не разполага с активи, освен стоки и пари, но не може да даде справка за тях, тъй като няма заведено счетоводство. Няма и публикуван ГФО за 2022 г., което е обяснимо с оглед посочените по-горе факти.

В касационната жалба се навеждат доводи, поддържани и пред административния съд, че жалбоподателят е лишен от възможността да оспори дълга. Ако става въпрос за задълженията на дружеството, то в хода на неговото ревизионно производство управителят е имал процесуални възможности да защити интересите му. Всички документи в хода на ревизията на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД са му връчвани в качеството му на управляващ и представляващ, в т. ч. РД и РА, но вместо да оспори РА, той прехвърля собствеността се върху дружествените дялове.

Правото му на защита против РА, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК, не е нарушено с обстоятелството, че към датата на образуването му той вече не е управител.

Според чл. 19, ал. 9 ДОПК собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.

За да се реализира тази отговорност не е необходимо третите лица да имат изброените качества и към датата на образуване на ревизионното производство. При сходна фактическа обстановка е и решението на СЕС по дело С-613/23, на което и жалбоподателят се позовава. Според това решение принципът на пропорционалност е нарушен, когато отговорността за заплащането на ДДС да се възлага на лице, различно от платеца на този данък, щом като то няма право да се освободи от тази отговорност, като докаже, че не е имало никаква връзка с действията на платеца. Всъщност би било явно несъразмерно посоченото лице при всички обстоятелства да носи отговорност за загубата на данъчни приходи, причинена от действията на трето данъчнозадължено лице, върху които то няма никакво влияние. Упражняването на правомощието на държавите членки да посочат солидарен длъжник, различен от лицето — платец на данъка, с цел да се осигури ефективното събиране на този данък, трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и/или правно отношение между съответните две лица с оглед на принципите на правна сигурност и на пропорционалност ( т. 25 и т. 26 и цитираната там съдебна практика).

От данните по настоящото дело не може да се приеме, че управителят на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД е лишен от възможността да докаже, че не е имал никаква връзка с действията на юридическото лице, че е действал добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, като основание за противоречие на първоинстанционното решение с тълкувателните актове на СЕС. Напротив, дейността на дружеството според неговите обяснения е осъществявана само и единствено от него и негова е отговорността за неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС и деклариране и внасяне на ДДС.

По така изложените съображения касационната инстанция преценява като правилни, обосновани и съответни на материалния закон изводите на първостепенния съд за законосъобразност на РА.

Частната жалба на К. Т. К. против Определение №3705/18.11.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. д. №301/2025 г., с което по молба на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново е изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските, е допустима и основателна.

С оспореното определение съдът изменя решението си в частта му за разноските, като увеличава размера на присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение от 1 700 лв. на 10 046.46 лв. с мотиви, че същото съответства на минималното възнаграждение за един адвокат по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения и е дължимо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

В решението си той излага различни мотиви, с които всъщност уважава искането на противната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на посочените разноски. Позовавайки се Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, приема, че наредбата за адвокатските възнаграждения не го обвързва и извършва преценка за съответствие на претендираното юрисконсултско възнаграждение с вида и количеството на извършената от пълномощника работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Обосновава извод за липсата на такова съответствие и присъжда на страната разноски в размер на 1 700 лв.

Настоящият касационен състав намира за неправилно определението от 18.11.2025 г. за изменение на Решение №3364/22.10.2025 г. по адм. д. №301/2025 г. в частта му за разноските.

Според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба (чл. 78, ал. 5 ГПК бел. наша), нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни.

При съобразяване с решението на СЕС, съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа и може да присъди по-нисък размер.

Когато е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да извърши преценка относно фактическата и правна сложност на спора при съобразяване с доказателствените факти, доказателствата и доказателствените средства, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът го намалява (виж т. 3 от мотивите на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС).

В първоинстанционното производство ответникът се представлява от юрисконсулт в четирите проведени открити съдебни заседания и представя писмена защита. Представя административната преписка и събраните от Еконт доказателства. Доказателствените искания за представяне на писмени доказателства от трети лица са направени от жалбоподателя. По негово искане е допусната и съдебно – графологичната експертиза.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от пълномощника на ответника защита правилно съдът присъжда с решението си разноски за юрисконсултско възнаграждение на страната в размер на 1 700 лв.

По така изложените съображение Определение №3705/18.11.2025 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. д. №301/2025 г., с което по молба на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново е изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските, следва да бъде отменено.

По същите мотиви и предвид защитата, предоставена от юрисконсулта в касационната производство при упражняване на процесуалните права, изразяваща се в писмени отговори на жалбите, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство в размер на 750 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение