Определение № 14 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7024/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на К. П. В., Н. В. В. и К. П. Билярски срещу определение № 13769 от 12.07.2013г. по ч. гр.д. № 39974/2012г на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им въззивна жалба и е потвърдено определение от 28.01.2013г на Софийски районен съд за прекратяване на делото по заведени от тях обективно и субективно съединени установителни искове за оспорване съществуване на вземания към тях, общо 2500лв. главница и общо 2500 лв лихви, от [фирма] ,при влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение ,разделно спрямо тях и при липса на предпоставки по чл. 424 ГПК. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението и е приложено изложение, цитира се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Частната жалба е недопустима. Производството, по което е било постановено въззивното определение, също се подчинява на правилата на чл. 274 ал.4 ( ДВ бр.100 от21.12.2010)ГПК. На касационно обжалване не подлежат определенията по дела, по които постановеното решение ще е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010), с оглед цената на иска. В настоящия случай както посочената от ищците цена по обективно съединените искове, така и съобразно вземанията по заповедта за изпълнение, цената е под посочен императивно в чл. 280 ал.2 ГПК. От горната констатация следва недопустимост за касационно обжалване, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Върховен касационен съд съобразява служебно критерия за допустимост, приложим за всички дела по оценяеми искове, вкл. относно произнесени по тях прекратителни определения ,без оглед дали по делата е приложим общия исков ред ,или съществува особен ред. По изложените съображения ВКС ІІІ г.о