Определение № 182 от 12.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1996 от 28.02.2022 г., подадена от В. А. Г., чрез адвокат М. Т., срещу Определение № 155 от 04.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 1771/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 275860 от 21.10.2021 г. срещу Определение от 19.10.2021 г. по гр.д.№ 190/2021 г. на Районен съд - Стара Загора.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Й. С. М., действащ чрез своя баща и законен представител С. М. М., чрез адвокат П. К., с който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационен контрол и че частната касационна жалба е неоснователна.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

С определение от 19.10.2021 г. по гр.д.№ 190/2021 г. на РС-Стара Загора е оставена без уважение молбата на ищеца В. А. Г. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 260653 от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 190/2021 г. на Районен съд - Стара Загора.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по съображения, че съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Според чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. На първо място, жалбоподателят твърди, че въззивната жалба по гр.д.№ 190/2021 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е била изпратена на 19.07.2021 г. чрез куриерската услуга на „Еконт Експрес” ООД, с номер на пратката 5300311904765, ведно с жалба по друго дело - гр.д.№ 821/2021 г. по описа на същия съд. Оплакването в частната жалба, че съдът неправилно е приел, че с пратка № 5300311904765 е изпратен само един документ, е счетено за неоснователно. Прието е, че единственото представено доказателство за изпращането на посочената пратка от страна процесуалния представител на жалбоподателя, е електронното изявление от 19.07.2021 г., приложено към молбата на основание чл. 64 и сл. от ГПК. От същото обаче не става ясно нито какво е изпратено, нито кой е получателят. Посочен е номер на една пратка 5300311904765, а не на две отделни. Дори да се приемат за достоверни твърденията, че е изпратен един картонен плик с множество документи вътре /каквито е прието, че не са/, това не означава, че въззивната жалба по гр.д.№ 190/2021 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е била в този плик. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства за това. Не е представил и копие от платежно нареждане за заплатена държавна такса или копие от договор за правна помощ, които да са били приложени към жалбата. Не е представил дори копие от самата жалба. Освен това, в хода на производството по чл. 64 и сл. от ГПК е установено, че въззивна жалба по гр.д.№ 821/2021 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е подадена на 20.07.2021 г. и е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за изпращането й срок и на документ за платена държавна такса. По делото обаче не е налице приложена жалба против Решение № 260653 от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 190/2021 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. И двете дела се разглеждат от един и същ съд, тоест и двете въззивни жалби би следвало да са били адресирани до Районен съд гр. Стара Загора и няма основание жалбата по настоящото дело да бъде приложена по друго гражданско дело с оглед обстоятелството, че в нея следва да е отразено по кое дело се подава и кое решение се обжалва. Нещо повече, дори поради евентуална техническа грешка жалбата да е била разпределена по друго дело, от датата на изпращането й са минали почти 4 месеца и за този период жалбоподателят е щял да бъде уведомен надлежно за тази грешка. При извършена служебна справка в кориците и електронното досие на гр.дело № 821/2021 г. съдът е констатирал, че по същото на 20.07.2021 г. е постъпила и е регистрирана с вх.№ 273955 една единствена жалба, депозирана от страната по делото чрез пълномощника й адв. М. Т.. В този смисъл е и справката, изготвена от съдебния деловодител, работещ по гр.д.№ 821/2021 г. на РС - Стара Загора.

Прието е, че обстоятелството, че документ е депозиран по друго дело поради неволното объркване на страната, респективно на нейния пълномощник, не обосновава наличието на някоя от визираните в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК материалноправни предпоставки, а именно - непредвидено обстоятелство. В тази връзка, всички твърдения на жалбоподателя в частната му жалба в тази посока са намерени за неоснователни.

На следващо място, за неоснователно са намерени съображенията в жалбата, че пропускането на срока за обжалване не може да се вмени във вина на пълномощника на ищеца, тъй като изгубването на пратка било непредвидимо събитие. Прието е, че освен, че жалбоподателят не е доказал да е изпращал въззивната жалба по куриер, в случая не е налице и изгубване на пратката. Въззивната жалба по другото дело е получена на 20.07.2021 г., разпределена е и е приложена по делото. Предадената на служителя на „Еконт Експрес” ООД пратка не само че не е изгубена, а безспорно е получена. Необосновано би било да се приеме, че на практика процесуалното бездействие на пълномощника на жалбоподателя да депозира в срок въззивна жалба представлява непредвидени обстоятелства.

На следващо място, за напълно неоснователни и необосновани са счетени твърденията в частната жалба, че въззивната жалба против решението е депозирана преди същото да бъде връчено на пълномощника на ищеца, тъй като недвижимият имот, предмет на предявения ревандикационен иск, бил незаконосъобразно заграден от ответника. Постановеното по гр.д.№ 190/2021 г. на РС - Стара Загора съдебно решение е връчено на процесуалния представител на ищеца и настоящ жалбоподател на датата 29.07.2021 г. В същото време се твърди, че въззивната жалба е подадена преди това, на 19.07.2021 г., тъй като имотът на ищеца бил заграден и той не можел да го ползва. В. Г. не е имал основание да подава въззивната си жалба на 19.07.2021 г., тъй като срокът за обжалване на постановеното по спора решение за него е започнал да тече едва на 29.07.2021 г, на която дата то е връчено на пълномощника му.

Непредвидените внезапно настъпили обстоятелства, на които се основава чл. 64, ал. 2 ГПК, трябва да са настъпили за страната през времетраенето на срока, който е пропуснат, а не преди той да започне да тече или след изтичането му, както се твърди в настоящия случай. Дори да е депозирал жалбата по-рано /което не е установено/, ищецът е следвало да проследи нейния ход при положение, че я подава преди установения за това срок. Въпреки това на 26.08.2021 г. в Районен съд-Стара Загора е депозирана въззивна жалба с вх.№ 274753 от 26.8.2021 г., която основателно е върната от съда с Разпореждане от 01.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 190/2021 г. на РС - Стара Загора.

Въззивния съд е обобщил, че всички процесуални действия на В. Г., осъществени чрез неговия пълномощник, представляват опит за саниране на пропуск от негова страна да подаде въззивна жалба против постановеното по спора съдебно решение. Възможността на процесуалния представител на ищеца в производството по гр.д.№ 190/2021 г. на РС - Стара Загора да извърши процесуално действие като подаде въззивна жалба след връчване на решението на 29.07.2021 г. не е засегната от особени непредвидени обстоятелства, които той не е могъл да преодолее. Неправилните преценки или заблудата на страната или нейния представител не попадат в приложното поле на чл. 64, ал. 2 ГПК.

В изложение към частната касационна жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Изгубването на жалба от пратка, която е получена надлежно от съд представлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК;

2. Може ли страна по дело да обжалва решение на съд, преди то да й бъде връчено.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с Определение № 230 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 170/2010 г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Въпрос № 1 не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По въпроса кои обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие, съществува трайна практика на ВКС - Определение № 39 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 5299/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 26 от 21.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 611/2011 г. на ВКС, I г.о., Определение № 11 от 05.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 719/2011 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2507/2013 г. на ВКС, I г.о., Определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч.т.д.№ 501/2012 г. на ВКС, II т.о., и др., в която е прието следното: Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока. Твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, следва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат подложени на преценка от съда. Доказването на предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок, е в тежест на страната, от която изхожда искането. Дали определено обстоятелство е особено непредвидено по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК се преценява въз основа на фактите по всяко конкретно дело.

В случая, въззивния съд е приел, че представените доказателства не установяват нито факта на изпращане на въззивната жалба по куриер на 19.07.2021 г. с пратка № 5300311904765, нито изгубване на тази пратка. При отсъствие на доказани в производството по чл.64 ГПК обстоятелства, с които е обосновано искането за възстановяване на пропуснатия срок, поставения въпрос дали твърдяните обстоятелства представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК се явява необуславящ изхода на спора.

Въпрос № 2 от изложението не е обсъждан от въззивния съд и в този смисъл не отговаря на общото на изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, което прави излишно извършването на проверка за наличието на допълнителните основания, уредени с т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи; да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения; да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение