Определение № 30 от 09.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 59/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 109 от 03.10.2011 г. по в. гр. д. № 203/2011 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 275 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 232/2011 г. на Търговищки районен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 8 160 лв., представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги по фактура № 53/30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.12.2010 г. до окончателното й изплащане; на вземане за сумата 1 402.49 лв., представляваща лихва за забава върху първата сума за периода от 01.05.2009 г. до 25.11.2010 г., както и вземане за разноски в заповедното производство в размер на 391.25 лв. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 16.12.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от търговска сделка /извършване на превоз/, цената на който е в рамките на законово установения лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение както по отношение на главния, така и на акцесорния иск. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение