Определение № 419 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6890/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 2130/25.03.2013 год. на С. Г. М. и Е. Г. Е., и двeте от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Г. С. -САК срещу въззивно Решение Nо 88 от 26.02.2013 година по гр.възз.д. Nо 27/2013 година на ОС- Пазарджик. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 298 от 12. 10.2012 год.по гр.д. Nо 1023/2012 год. РС-Велинград по отхвърлените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС срещу [община] за собственост и предаване на владението на дворно място, общо с площ от 500 кв.м., съставляващо имот пл.Nо 1362 в кв. 117 по отменения РП на [населено място] от 1957 година. С касационната жалба се поддържа, че поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. С представеното изложение по чл. 284 ал.3 ГПК искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд е приложил ‘неправилен материален закон’ тъй като правното основание, на което се претендира собствеността е ЗВСОНИ и възстановяването е ex lege, а не както е прие съда, че се касае до приложение на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ материално-правната легитимация е доказана, доказано е че ответника владее имота, а с помощта на експертиза е доказана и идентичността на имота. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, искът е за защита на вещно право с данъчна оценка / л. 20 р.с. / над минимално определения имуществен праг за обжалване от 5000 лв. по граждански дела, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и приемайки, ищците не са доказали правото си собственост след като процесният имот е бил отчужден по установения за това ред по ЗПИНМ / отм./ и няма данни за проведена процедура по отмяна на това отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИМН и другите благоустройствени закони. При преценка на релевираното основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона. Липсва какъвто и да е формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, което изключва каквато и да е дейност от страна на съда по селекция. Без конкретно изведен правен въпрос, който е в предметната рамка на правния спор и отговорът на който въпрос е в решаващите мотиви на съдения акт, касационният съд действайки в правомощията си по чл. 288 ГПК не може да направи извод за наличие респ. за липса на основание за допускане на касационното обжалване по чл. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Поддържайки с изложението по делото, че въззивният съд неправилно е дал материално-правна квалификация на основанието, на което се претендира правото на собственост, на първо място следва да се посочи, че се касае до релевирано основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, а не до основание за допускане на касационното обжалване т.е. по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. В този аспект поставеният според защитата на касатора въпрос се свежда до квалификация на факти, а не до искане да се получи отговор за принципното тълкуване и прилагане на закона според конкретни правила- материално-правно или процесуално правни, каквато е същинската задача на селекцията т.е. на етапа за допускане на касационното обжалване като неотменна част на касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия