Определение № 50640 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2568/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД против решение № 52/19.04.2021 г. по т.д. № 63/2021г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 410/24.11.2020 г. по т.д. № 424/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прието за установено, че Г. П. Н. и П. П. И. не дължат на касатора сума в размер на 15727,45 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит HL 58107/05.06.2012г. и е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на всеки един от ищците сумата от 1884,83 евро, представляваща недължимо платена възнаградителната лихва за периода от 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. върху главница в размер на 15 727,45 евро. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Г. П. Н. и П. П. И. в писмения си отговор оспорват основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за кредит от 21.07.2008г. за покупка на недвижим имот касаторът е предоставил на ответниците по касацията кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи“ АД в деня на усвояване на кредита както следва: равностойността в швейцарски франкове на 41 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 39 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на в деня на усвояване на кредита за други разплащания. Посочил е, че на осн. чл. 2 разрешеният кредит се е усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Г. П. след представяне на документи за разходване на отпуснатата сума за покупка на жилище, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се е превалутирал служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването и се е превеждал по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева. Относно погасяването на кредита е разгледал клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора - погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката с тези средства след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателите са дали своето неотменимо и безусловно съгласие и са оправомощили банката. БАС е констатирал, че на два пъти кредитът е бил предоговорен, което е било и в съответствие с договореното по чл. 23, ал. 1 и ал.2 от първоначалния договор – кредитополучателите са декларирали, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. На 05.06.2012г. ищците са сключили с ответната банка договор за кредит HL 58107, по силата на който са им предоставени 56464 евро за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията им в швейцарски франкове по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37246/ 21.07.2008г. По отношение на спорния въпрос дали е неравноправна клаузата на чл.23 от основния договор въззивната инстанция е изложила съображения, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. От данните по делото /ССчЕ/ съдът е заключил, че се след сравнително стабилен период от 2008г. е започнала промяна /повишаване/ на валутния курс на чуждестранната валута. БАС е обсъдил, че по делото не се е доказало, че банката е предоставила на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчно информация, която би им позволила да извършат разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по кредита, т.е. - да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Средният потребител няма представа на база общата си култура за смисъла на „пропуснатите ползи“, като вид вреда от промяната на валутните курсове и новите лихви при превалутиране на кредита. Представителят на банката дори и да е разяснил на кредитополучателите преди сключване на договора, че е възможно франкът да увеличи курса си, не е обяснил подробности относно стойностите му в ретроспективен план, нито са били обсъждани въпросите на глобалното световно ориентиране към франка, като най-сигурна към онзи момент валута. Поради което съдът е заключил, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, като процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните и то в ущърб на потребителя. Предвид извода за нищожност на клаузата, прехвърляща риска от промяната във валутния курс на швейцарския франк, БАС е счел за приложими клаузите на първоначалния договор за кредит между страните, без тази по чл.23. Въз основа на ССчЕ, на която е възложено да изчисли размера на дължимата главницата при прилагане на курса на швейцарския франк, който е бил към датата на усвояване на кредита, решаващият състав е установил, че в резултат на превалутирането при рефинансиране на кредита на 04.07.2012г. неоснователно в главницата е била включена сумата от 15727,45 евро и върху нея за исковия период 10.09.2014г.-10.09.2019г. е била начислена лихва в размер на 5 188,09 евро. Допълнителната ССчЕ е дала заключение относно размера на надвнесената сума за възнаградителна лихва– 4 301,20 евро за двамата кредитополучатели. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал.2, пр.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка страна длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими доказателства в тяхната съвкупност и пълнота и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни доказателства и не кредитира други?; 2. Клауза в договор за кредит в чуждестранна валута, която предвижда, че кредитът следва да се погасява във валутата, в която е договорен, представлява ли част от основния предмет на договора? Следва ли преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи към момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение? Изключва ли се отговорността на продавача или доставчика от настъпването на събития след сключване на договора за кредит в чужда валута, които не зависят от волята на страните?; 3.Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута? Счита ли се разяснен от кредитора по договор за кредит в чуждестранна валута валутният риск от сключване на такъв договор с включването на клауза в него, която предупреждава кредитополучателя за евентуално увеличение на погасителните вноски в националната валута или в резервната валута на страната /евро/? При договор за банков кредит в чуждестранна валута, когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди едно в крайна сметка историческо развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007г. и че съзнателно е пропуснала да информира за него кредитополучателите, разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск? При договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравноправност между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди? При договор за банков кредит в чуждестранна валута, в който е уговорено, че кредитополучателят поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, означава ли, че целият валутен риск /както при повишаване, така и при понижаване на швейцарския франк спрямо евро/лева/ се поема от кредитополучателя? Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първият въпрос, повдигнат от касатора „Юробанк България“ АД е относим, но въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора - ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., решение по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 1056/2010 г. на ВКС, II г. о. и др. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните, като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Касаторът само формално се позовава на заключението на вещото лице за обосноваване на въпроса, но доводите по същество са за необоснованост на изводите на БАС въз основа на тези констатации, които доводи насочват като краен резултат към поддържаната от банката теза за ясен и разбираем език на оспорените клаузи, несподелена от въззивната инстанция. Във втората и трета група въпроси са включени повтарящи се такива относно момента, към който следва да се направи преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза. Изрично в тази връзка апелативният съд е посочил, че релевантна е преценката към датата на сключване на договора /в който смисъл са и доводите на касатора/, поради което е и обсъдил подробно показанията на разпитаната свидетелка, явяваща се консултант на ищците при подписване на основния договор за кредит и констатациите на вещото лице относно движението на валутния курс преди този момент и към него. Втората група въпроси относно „основния предмет на договора“ и възможността към момента на сключване на договора търговецът да предвиди всички обстоятелства, които могат да се отразят на изпълнението му, са поставени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие на СЕС – по-конкретно с Решение по дело С-186/16. Видно от т. 3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на решение по дело С-186/16 СЕС се е произнесъл, че разпоредбата на чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО, трябва да се тълкува в смисъл, че „преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза следва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО“. В т.55 от мотивите на решението по дело С-186/16 е прието, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. В процесния случай съставът на въззивния съд, изследвайки била ли е уговорена индивидуално процесната клауза, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск върху кредитополучателите потребители и съставена ли е тази клауза по прозрачен начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, както и нарушен ли е от банката кредитодател принципът на добросъвестност, като е отчел експертната компетентност на банката, се е съобразил изцяло с посочената практика на СЕС. Третата група въпроси до голяма степен повтарят проблематиката на втората група – към кой момент следва да се извърши преценката за неравноправен характер на оспорена договорна клауза; относно понасянето на риска. Следва да се има предвид, че въззивния съд не е изложил теза, че изцяло рискът следва да се понесе от банката-кредитор, поради което и тези въпроси не изпълняват изискването към общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това въпросите относно риска са поставени в контекста на твърдение, че касаторът не е могъл да предвиди и не може да влияе върху настъпилите в последствие на сключване на договора изменения, които са причина за утежненото положение на кредитополучателите. Във въззивното решение липсва подобен извод, поради което тези въпроси са извън произнасянето на съда. С тях по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи и възприетите от съда становища по наведените доводи и възражения, която правилност обаче е извън предмета на проверка в настоящия стадий. Отделно от това, както вече беше посочено, те са предмет на произнасяне и в практиката на СЕС, и на ВКС - напр. в решение № 168/29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, II т.о. е прието, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Банката е следвало да разполага, с оглед предмета си на дейност и за да би удовлетворила изискванията на добрите търговски практики, с прогнозни данни относно курса на валутата в средносрочен и дългосрочен план, информация относно възможните фактори и пазарните регулатори, от естество да повлияят на курса на валутата. В евентуалност, същата е следвало да установи по безспорен начин, че дори полагайки грижата на добрия банкер, не би могла да се снабди с такива данни. При сключване на договора, ако е била предоставена само информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева, същата се явява недостатъчна, доколкото не е предоставена информация за икономическите последици от подобно трайно обвързване при обезценяване на лева спрямо еврото и швейцарския франк, както и при неразяснени възможности за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Произнасянето на БАС е в съответствие с така дадените разрешения, а наличието на цитраната практика изключва приложение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо третата група въпроси. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Поради изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците по касационната жалба, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС