Определение № 4654 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 449 от 04.06.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 274/2024 г. по описа на ОС – Добрич, с което е потвърдено определение № 80 от 22.03.2024 г. по гр.д. № 28/2024 г. на РС – Тервел, с което делото е прекратено и е изпратено на местно компетентния РС – Варна. Частният жалбоподател Л. Д. Т., чрез процесуалния си представител, поддържа че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в съображения в изложението и излага доводи за неправилност на определението. Ответницата Р. С. Т., чрез процесуалния си представител, в депозирала писмено становище, излага съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Съдебното производство е образувано по молба от Л. Д. Т. срещу Р. С. Т. с искане за изменение на постановените по гр.д.№5259/2017г. на РС - Варна и в.гр.д.№1152/2019 г. на ОС - Варна мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето на страните Д. Л. Т., местоживеенето му, личните отношения и издръжката му. С определение № 80 от 22.03.2024 г. по гр.д. № 28/2024 г. РС – Тервел е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по компетентност на РС – Варна. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е посочил, че с влязло в сила решение по гр.д. №5295/2017г. РС – Варна е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето Д. на майката Р. С. Т. и е определено местоживеене на детето при нея в [населено място], като между детето и бащата Л. Д. Т. е определен режим на лични контакти. Посочил е, че детето е посещавало училище в [населено място], има личен лекар д-р Св.С., който е удостоверил, че последното посещение на детето при него за рутинен преглед е на 22.06.2022г., а през м.февруари 2023г. лекарят е бил потърсен от бащата с искане за издаване на направление за детски психиатър, но не се е отзовал на поканата на лекаря за посещение в кабинета на му. Посочил е, че на 02.07.2022г. детето е взето от бащата по режима на лични отношения за лятната ваканция и от тогава е задържано от него. За да постанови определението си съдът е приел, че престоят на детето в [населено място], общ.Тервел е продължителен, но не може да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване, а сам по себе си факта на продължителността на престоя му там не може да се обоснове местната компетентност на РС – Тервел, който да разгледа спора за изменение на родителските права. Съдът е изтъкнал, че местоживеенето на детето е определено да бъде при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, а промяната в постоянното местоживеене на детето е постигната от бащата неправомерно - чрез неизпълнение на съдебното решение по гр.д.№5295/2017г. на РС – Варна. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител сочи се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното определение е постановено в противоречие със задължителната практика обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. относно месната подсъдност на делата при спор относно изменение на вече определен режим за упражняване на родителски права, местоживеене на детето и за осъществяване режим на лични отношения на родител с непълнолетното му дете, е Твърди се, че въззивното определение е очевидно неправилно – основание за допускане до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че поставения за разглеждане въпрос, касаещ компетентността на съда да разгледа спор относно изменение на вече определен режим за упражняване на родителски права, местоживеене на детето и за осъществяване режим на лични отношения на родител с непълнолетното му дете, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС обективирана и в определение № 185/23.04.2013 г. по ч. гр. дело № 2198/2013 г. на II - г.о., в което е застъпено становище, че настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, както и че в този смисъл следва да се тълкува това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето. Съставът на ВКС е изложил и съображения, че определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, определение № 187/25.03.2013 г. по частно гр. дело № 1956/2013 г. на IV-то гр. отд. ВКС. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така установената практика на ВКС, в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно определение. В конкретния случай между страните не е спорно, че настоящето, обичайно местопребиваване на малолетния Д. Л. Т. от 02.08.2022 г. е в [населено място], общ. Тервел, където живее със своя баща и частен жалбоподател. Въззивният съд е посочил, че нарушаването на определените със съдебното решение мерките относно упражняването на тези права не може да обоснове подсъдност на спора, тъй като е неправомерно действие, каквато преценка е относима към разрешаване на спора по същество, а не към преценката за компетентността на съда да разгледа този спор. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение за да реши дали да разгледа искане за промяна определените мерки за упражняване на родителските права и режима на лични отношения на родител с малолетното му дете. Въззивният съд е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на детето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на съответната дирекция "Социално подпомагане" към АСП като специализиран орган в хода на съдебното производство по реда на ГПК, или е приел непълен социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗдетето, няма преки данни за начина на отглеждането му и липсва становище, както и информация по този въпрос, тогава въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения, да възложи на специализираните органи проучване. В случая нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изпълнили своите задължения, предвидени в разпоредбите на чл.15, ал.1 и 3 ЗЗдетето, за това че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, като преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си; 2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган. Съдилищата не са изпълнили и задължението си по чл.15, ал.6 ЗЗдетето да уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на за да може Дирекция "Социално подпомагане" да определи представител, който изразява становище, а при невъзможност да предоставя доклад, включително и за да направят точна преценка къде е настоящия адрес на детето, ако са налице противоречиви или непълни данни за това. В обжалваното определение на въззивният съд и в потвърденото с него първоинстанционно определение, в противоречие с практиката на ВКС, съдилищата са приели, че делото следва да бъде гледано от съда по постоянния адрес на детето, а не по настоящия му адрес [населено място], общ Тервел, където живее към момента на предявяването на исковете. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се изпрати на компетентния да разгледа спора РС – Тервел. Предвид изложените съображения съдът: