Определение № 5860 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 162 от 16.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 148/2025 г. по описа на Окръжен съд- Плевен е отменено решение № 1663/ 04.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 653/ 2024 г. на Плевенски районен съд в обжалваната му част, с която се допуска извършването на съдебна делба между Ж. Р. П. и И. С. С. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], ул. Г. П., [жилищен адрес] представляващ апартамент №1, състоящ се от две стаи, кухня, клозет, с площ от 67.33кв. м., ведно с маза №1, със ЗП от 12.32 кв.м., таван №1, със ЗП от 37.35 кв.м. и пералня, с площ от 7.44 кв.м. и 24.84 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж при равни права между страните и така предявеният иск за делба е отхвърлен, поради това, че И. С. е индивидуален собственик на имота, придобит от него чрез преобразуване на лично имущество по чл.23,ал.1 от СК.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Ж. П., представляван от адвокат В., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на всички твърдения, възражения и доводи на страните. Поддържа, че по делото е оспорено възражението за личен принос, оспорено е да е ползвано дарение при закупуване на имота. Поддържа, че произхода на средствата и влагането на лични средства не е установено от ответника. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск за делба да бъде уважен, като имотът бъде допуснат до делба между страните при равни права.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и са поставени въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, като поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на правните си изводи да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност, да ги съпостави с останалите доказателства по делото и релевираните от страните доводи, като изложи мотиви кои факти приема за установени от гласните доказателства? Неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение? Счита, че по отношение на този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 50084 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 3966/2021 г. на ВКС, II г.о. Въпросът се поставя с оглед оплакването, че въззивният съд е кредитирал показания на заинтересован свидетел, не е съобразил, че в нотариалното производство не е представена декларация за произход на средства. Поддържа противоречие и с решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр.д.№ 3897/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр.д.№ 4508/2022 г. на ВКС, II г.о. и др

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за изхода на спора факти? За доказване трансформацията на лични средства при иск по чл. 23 СК следва ли само с писмени доказателства да се провежда пълно и главно доказване, че тази сума е получена преди закупуването на имота? За кои обстоятелства носи доказателствена тежест ищецът по иск по чл. 23 СК? - с довод за противоречие с Решение № 50112 от 14.06.2023 г. по гр.д.№ 3155/2021 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, II г.о.; ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022 г. на ВКС, ОСГК.

3.След като е оспорено дарението като цяло, следва ли съдът да съобрази този факт при излагане на мотиви в решението си или за да приеме съдът за оспорено дарението, ищецът е следвало да оспори самия документ? Приема ли се за оспорване на сделката волеизявлението, както е посочено в нарочна молба от Ж. С., че се оспорва цялото дарение или е следвало ишецът да оспори документа?- този въпрос е поставен като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4. Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличието на трансформация на лично имущество на този съпруг и допустимо ли е твърдението, че цената на имота е платена с лични средства на съпруга, както и произхода на тези средства да се доказва с частен документ и със свидетелски показания?. По този въпрос се поддържа противоречие с решение №4/02.02.2022 г. по гр.д. №^452/2021 г. на ВКС, I г.о.

5. Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства, със свидетелски показания да се установява заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства? Поддържа по този въпрос противоречие с решение №8/15.02.2019г. по гр.д. №1314/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.

6. Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 23 СК, съответно доказването на кои факти е в тежест на ищеца по възражение за трансформация на лично имущество?. По този въпрос се поддържа противоречие с решение №249/27.12.2011 г. по гр.д. №1037/2010 г. на ВКС, II г.о. и решение №69/13.05.2019 г. по гр.д. №3436/2018 г. на ВКС, I г.о. и се твърди, че е поставен като такъв от значение за за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

7. Има ли право първоинстанционният съд да обсъжда в доказателствата по делото документ, за който ответникът не е искал откриване на процедура по чл. 193 от ГПК или има право да извършва служебна проверка на същия, тъй като не се касае за истинността на документа, а се иска да се опровергае съдържанието на документа? Второинстанционният съд има ли право да не се произнесе по оспорването на самото дарение, ако ответникът не е искал да бъде открита процедура по чл. 193 от ГПК и да отмени решението на това основание?- твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закон и за развитието на правото.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът И. С., представлявана от адвокат Д., моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. В отговор на изложението към касационната жалба ответникът моли решението да не бъде допускано до касация, тъй като жалбоподателят не поставя обуславящ решението правен въпрос. Претендира направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

По делото се установява, че Ж. П. е предявила иск за делба против И. С. на движимо и недвижимо имущество, с твърдение, че е било придобито по време на брака им.

С отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК И. С. е навел възражение, че процесният апартамент е придобит от него по силата на трансформация на лични средства, а именно използвани са средства, които братът на съделителя- В. С.- му е дарил в размер на 10 000 лева. В подкрепа на това възражение ответникът е представил договор за дарение от 18.07.2019г.

С молба от 01.10.2024 г. Ж. П. оспорва за закупуването на имота да е ползвано дарение от брата на ответника. С молба от 16.10.2024 г. Ж. П. оспорва братът на И. С. да му е дарил 10 000 лева и за закупуване на имота да е ползвано дарение на парични средства от брата на ответника.

С последваща молба, след първото по делото открито съдебно заседание, ищцата отново поддържа, че братът на ответника не му е дарил 10 000 лева и е оспорила В. С. да е разполагал с такава сума.

За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която апартамент № 1 е допуснат до делба между страните при равни права, въззивният съд е приел, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че този имот е придобит в режим на СИО от страните по делото. Приел е, че погрешно районният съд е изследвал достоверността на датата на представен договор за дарение между ответника и неговия брат, поради липса на оспорване на тази дата от ищцата. Посочил е, че такова действие по изрично и своевременно оспорване истинността на договора за дарение, в т.ч. и относно датата на сключване на договора, не е било предприето от ищцата по делото пред първата съдебна инстанция. Посочил е, че едва с писмения отговор на въззивната жалба Ж. П., чрез пълномощника си, се е позовала на това, че договорът за дарение нямал достоверна дата, но това оспорване било несвоевременно. Извел е извод, че Плевенски районен съд не е имал основание служебно да извършва проверка за достоверната дата на договора за дарение и след това да приема също така служебно, че този договор няма достоверна дата.

Плевенски окръжен съд е приел, че договорът за дарение не е надлежно оспорен и като частен документ следва да бъде ценен заедно с другите доказателства, събрани по делото. Посочил е, че показанията на свидетелката С. са в пълен синхрон с обективираната в договора за дарение воля от страна на брата на И. С. да дари на брат си сумата от 9900лв., която да послужи именно за закупуване от техните родители на процесния апартамент в [населено място] срещу учредяване на вещно право за ползване на продавачите. Съдът е приел, че свидетелката е заинтересована от изхода на делото, но това не изключва достоверността на нейните показания, особено като се има предвид, че те са били достатъчно конкретни и безпротиворечиви, а освен това са били подкрепени и от посочения писмен договор за дарение. Посочил е, че установените факти се подкрепят косвено и от представения по делото нотариален акт № 118 от 19.07.2019г. на нотариус П. Ц., в който като цена на изповяданата покупко-продажба е посочена именно сумата 9900лв., каквато е и стойността на направеното дарение на парични средства от В. С. на брат му И. С., което дарение, било с конкретната цел да се придобие процесния недвижим имот от И. С., което е станало още на следващия ден след дарението. Всичката тази съвкупност от доказателства, според съда, подкрепяла изложената в писмения отговор на ответника И. С. фактическа обстановка около придобиването на правото на собственост върху процесния апартамент. Посочил е, че договорът за дарение на паричните средства не бил представен при изповядване на нотариалната сделка и съответно не бил описан в нот.акт, не опорочавало договора и нотариалния акт, доколкото неговото представяне не е било необходимо или условие за извършване на нотариалната покупко-продажба на апартамента. Приел е извод, че възражението на И. С., че вещното право на собственост върху процесния апартамент е придобито от него по време на брака му с Ж. П., но изцяло с лично имущество, със средства, дарени му от неговия брат, е доказано, поради което е доказано трансформирането на лично имущество и апартаментът следва да се счита за индивидуална собственост на ответника.

При така направените правни изводи въззивният съд е отменил решението на Районен съд – Плевен и е отхвърлил предявеният иск за делба на описания имот.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване приема следното:

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационна проверка с оглед основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, а именно като очевидно неправилно. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му. По настоящото дело следва да се провери като очевидно неправилен извода на съда, че оспорването на дарението се приравнява на оспорване на документа, част от който обективира сделката по дарение. В своите мотиви съдът е обсъждал единствено истинността на договора за дарение от 18.07.2019 г., въпреки че съдът изрично посочва, че такова оспорване не е заявено своевременно. Ищцата е заявила оспорване на дарението, с твърдение, че такова не е извършено, а не е оспорвала истинността на документа договор за дарение. Посоченото основание за проверка на изводите на въззивната инстанция е изводимо пряко от мотивите на съдебното решение, поради което дава основание на касационната инстанция да селектира касационата жалба като допустима за разглеждане по сщество.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.