Определение № 555 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4615/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. и С. С. З., [населено място] срещу решение № 355/13.08.2013г., постановено по т.д.№ 1221/13г. от Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 139/31.01.2013г. по гр.д.№ 5517/11г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на В. И. М., [населено място] суми от по 11698.04 лв., като наследници на издателя на запис на заповед от 28.11.05г. С. З. С.. Касаторите поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът В. И. М. оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед от 28.11.05г. е издаден от С. С. и авалиран от В. М. в полза на [фирма] като обезпечение по договор за кредит от 28.11.05г. Авалистът е погасил изцяло задълженията на кредитополучателя – издател на ценната книга по договора с банката, поради което на основание чл.485, ал.3 ТЗ се е суброгирал в правата на кредитора. Записът на заповед е с падеж 20.12.2007г., като към датата на предявяване на иска – 19.10.2011г. са изтекли специалните давностни срокове по чл.531 ТЗ, поради което претенциите са уважени на основание чл.534, ал.1 ТЗ поради прескрибиране на менителничния ефект. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне по единия от поставените правни въпроси. Касаторите поставят пет въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и един въпрос, за който твърдят, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите, въведени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са за активната легитимация на платилия дълга по запис на заповед авалист по менителничния иск по чл.531 ТЗ и дали същият попада в кръга на „приносителите” на ценната книга, за легитимацията му по иска по чл.534 ТЗ и дали това право е обусловено от правото на иск по чл.531 ТЗ, както и за обема на правата, в които встъпва авалистът. Част от поставените въпроси са осъдени в обжалваното решение, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В разпоредбата на чл.531 ТЗ са регламентирани давностните срокове за погасяване на исковете по менителницата. Авалистът има права срещу лицето, на което е поръчителствал съгласно нормата на чл.485, ал.3 ТЗ. Въпросът дали авалистът е „приносител” на ценната книга по смисъла на чл.531 ТЗ има значение за срока на погасителната давност. Искът е разгледан на основание чл.534 ТЗ и с оглед на началото на течението на сроковете за погасяване на вземането по ценната книга, към датата на предявяване на иска за неоснователно обогатяване са изтекли всички законодателно регламентирани срокове за предявяване на менителничните искове. Отговорът на въпроса дали легитимацията на авалиста по иска по чл.534 ТЗ е обусловена от правото на иск по чл.531 ТЗ произтича от същността на менителничното неоснователно обогатяване и пряко от закона, доколкото правото възниква поради изгубване на исковете по ценната книга поради давност. Въпросът за обема на правата, в които встъпва авалистът е въведен на основание чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК. В посоченото решение № 320/17.06.10г. по т.д.№ 161/09г. на ІІ т.о. е прието, че погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта да размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване на имуществото на платеца – издател се съизмерява. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за обема на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 476.92 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд