Определение № 1220 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1359/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Елемон“ ООД, [населено място], чрез адв.Г.С. срещу решение №126 от 19.04.2023г., постановено по в.т.д. №64/2023г. на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение №523 от 17.11.2022г. по т.д. №379/2022г. на Окръжен съд- Варна. С първоинстанционното решение са отменени на основание чл.74 ТЗ като незаконосъобразни решения на Общото събрание на съдружниците на „Елемон“ ООД, проведено на 03.06.2022г.- за изключване на съдружника „Бел-РС“ ООД, за изплащане равностойността на притежавания от изключения съдружник дружествен дял, изчислен към края на съответния месец, за преразпределение пропорционално между съдружниците на дяловото участие на изключения съдружник, за отразяване на промените относно членския състав и капитала в дружествения договор. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът излага доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, изложил е бланкетни мотиви и е достигнал до необоснован извод, че не е доказано основанието за изключване на съдружника „Бел-РС“ ООД – действия против интересите на дружеството. Счита, че в резултат от действията на ищеца- създаване на конкурентно ДЗЗД със сходен предмет на дейност и участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, обявена от „Електроразпределение Север“ АД, в която е имало желание да участва и „Елемон“ ООД, е разрушило баланса и доверието между съдружниците и е застрашило репутацията на дружеството. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Какво включва фактическият състав на задължението за лоялност, с което се обосновава действие против интересите на дружеството, при изследване от съда на материалните предпоставки за изключване на съдружник в хипотезата на чл.126, ал.3, т.3?; 2. Представлява ли процесуално нарушение, ако въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка?“. Твърди, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и множеството цитирани решения по чл.290 ГПК. Счита, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът „Бел-РС“ ООД не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, като излага и собствени мотиви за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС на съдружниците в ответното дружество за изключване на ищеца на основание чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, както и на последващите обусловени от него решения относно дружествения дял. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че с решение, взето на процесното общо събрание на съдружниците на „Елемон“ ООД, „Бел-РС“ ООД е изключен като съдружник, като посоченото нарушение е участие в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на строително-монтажни работи по изграждането и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа срн и собственост на „Електроразпределение Север“ АД по одобрени позиции на територията на [населено място] и вила зона Варна, обл.Варна, обл. Добрич и област Шумен“. Заявено е, че въпреки намерение на „Елемон“ ООД и изразена готовност за участие в обществената поръчка, „Бел-РС“ е участвал в процедурата като част от новосъздадено ДЗЗД “Електро Север 2020“ и по този начин е осуетил участието на ответника, тъй като съгл. т.2.1.1. от ОУ по възлагане на поръчката едно физическо или юридическо лице може да участва в едно обединение. Съдът намира, че на общото събрание е прието, че с горните действия ищецът е извършвал конкурентна дейност, но счита, че от събраните гласни доказателства се установява, че съдружниците в „Елемон“ ООД са разисквали участие на дружеството в тръжната процедура, но до решение на общото събрание в тази насока не се е стигнало. С оглед изложеното, въззивният състав стига до извод, че при липса на въведена забрана в дружествения договор за извършване на дейност, сходна с дейността на дружеството, не би могло да се приеме, че участието на съдружника „Бел-РС“ ООД в обществена поръчка за дейности, спадащи към предмета на дейност на „Елемон“ ООД, представлява нарушение на общото задължение за лоялност и че е насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. Излага и допълнителни доводи, че няма доказателства ответното дружество да е предприело действия по участие в тръжната процедура, а дори и да е заявило участие- не са съществували пречки за неговото участие, тъй като видно от т.2.1.1. от Правилата /част от документите за участие в обществената поръчка/ забрана е предвидена, когато лице, участващо в неперсонифицирано обединение, участва и самостоятелно и когато едно лице участва едновременно в две неперсонифицирани обединения. В случая ищецът не участва самостоятелно, а като участник в ДЗЗД, т.е. не е налице нито една от двете хипотези, блокиращи участието на ответното дружество. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен материалноправен въпрос е разгледан от въззивния съд, но не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол, тъй като не е единствено обуславящ изхода на спора. Вярно е, че решаващият съдебен състав е стигнал до извод, че не би могло да се приеме, че участието на съдружника „Бел-РС“ ООД в обществена поръчка за дейности, спадащи към предмета на дейност на „Елемон“ ООД, представлява нарушение на общото задължение за лоялност и че е насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. Независимо от изложеното, съдът е счел, че не се установяват и твърдените от ответника факти, обосновали решението за изключване на ищеца- на първо място, изразено намерение на „Елемон“ ООД и изразена готовност за участие в процесната обществена поръчка и на второ място, че участието на „Бел-РС“ ООД в процедурата по обществената поръчка като част от новосъздадено ДЗЗД “Електро Север 2020“ е осуетило участието на ответника. Въззивният съд е приел, че от събраните гласни доказателства не се установява взето решение за участие на „Елемон“ ООД в процедурата по обявената обществена поръчка, а единствено са били провеждани обсъждания между съдружниците. Изложил е изрични мотиви, че дори да е имало такова решение, участието на ищеца като част от ДЗЗД, не води до забрана на „Елемон“ ООД за участие. Касаторът не обоснова и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не излага съображения относно значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че действията на ищеца не са против интересите и във вреда на дружеството. Аргументите на касатора почиват изцяло на конкретните факти и обстоятелства по делото, а не обосновават необходимостта от тълкуване или промяна в тълкуването на конкретна правна разпоредба. Не на последно място, по посочения въпрос има съдебна практика на ВКС, на която самият касатор се позовава и съгласно която, доколкото в ТЗ не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД, то при липса на въведена такава и в дружествения договор, само по себе си учредяването на ново дружество, имащо сходен предмет на дейност с този на ответника по делото, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и поради това насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, при липса на доказателства за реално засегнати имуществени или неимуществени интереси /решение № 171/14.03.20212г. по т.д. № 860/2010г., ІІ т.о./. Обжалваното решение, с оглед приетите за установени факти, е постановено в съответствие с посочената практика на ВКС. Поставеният процесуалноправен въпрос не обосновава допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени не само в цитираната от касатора практика, но и в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че дори при препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи във въззивната жалба. В случая въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, но въпреки това е изложил и собствени мотиви. Съдът е анализирал доказателствата, включително събраните гласни доказателства, като е посочил кои факти счита за установени и кои не. Не е необходимо да се пресъздават буквално изявленията на разпитаните свидетели, за да се счете, че същите са анализирани и въз основа на тях са изведени релевантните факти. Правилността на изложените от въззивния съд изводи не е предмет на проверка в настоящото производство по допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи, че съдът неправилно е възприел фактите по делото, представляват оплаквания за необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд