Определение № 124 от 11.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1006/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на К. И. С. от [населено място] срещу решение № 178 от 30.10.2014 г. постановено по в.гр.д. № 379/2014 г. по описа на Окръжен съд-Видин,с което е потвърдено решение № 28 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 74/2014 г. на Районен съд-Кула за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 5 000 евро с левова равностойност 9 779 лв., дължима по договор за заем и за неустойка за забава за сумата 1 000 евро с левова равностойност 1 956 лв. Ответникът по жалбата [фирма] в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение констатира, че подадена касационна жалба е недопустима. По силата на чл.280, ал.2 ГПК с изм. с ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория съгласно чл.286 ал.1 ТЗ, тъй като една от страните по договора за заем, от което са възникнали спорните вземания е търговец и не е оборена презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ, а цената на всеки един от исковете е под 10 000 лв., то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Независимо от изхода на делото разноски не се присъждат поради липса на доказателства, че такива са направени от ответника по касация. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение