Определение № 991 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Ц., против въззивното решение без номер от 14 май 2010 г., постановено по гр.д. № 2188 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № ІІ-ХХ-37 от 18 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 32563 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с приетото от съда, че дадените от ищеца писмени обяснения не са били оценени и съобразени при налагане на дисциплинарното наказание; неправилни са изводите на съда по фактите по делото, като не са съобразени задълженията на ищеца по длъжностната му характеристика; идентичен случай е решение по различен начин от съда; наказанието съответства на тежестта на нарушението. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационният съд дължи произнасяне по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по правния въпрос следва ли съдът да се произнася по целесъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Представят се решение от 11 май 2010 г. по гр.д. № 851 за 2010 г. на СГС, влязло в сила с постановяване на определение № 265 по гр.д. № 1372 за 2010 г. на ІV ГО и първоинстанционното решение по същия спор. Ответникът Б. Г. С. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С решението си въззивният съд приел, че работодателят изпълнил задължението си да поиска обяснения по нарушението, но не ги е оценил и съобразил при налагане на дисциплинарното наказание, тъй като в обясненията са изложени подробно обстоятелствата, довели до инцидента; не е установено именно ищецът да е имал задължение да пази касовата наличност и той да е допуснал небрежност при изпълнение на задълженията си – работодателят не е разпределил ясно функциите между работещите в магазина и не е имало лице, натоварено с пазенето на касовата наличност; наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и не е взето предвид, че продавачът е бил зает с обслужването на клиенти и не се е облагодетелствал от липсата, а веднага е съобщил за нея. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставения материалноправен въпрос, който следва да се уточни по следния начин: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя на дадените от работника писмени обяснения по извършено дисциплинарно нарушение. Поставения въпрос следва да бъде тълкуван от касационния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него на настоящия състав не е известна съдебна практика. В представеното влязло в сила съдебно решение, макар и по идентичен спор, този въпрос не е бил подлаган на преценка от страна на съда, поради което липсва основание да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер на 98 лева. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение