Определение № 845 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2160/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез председателя М. Г. С. касационна жалба на Кооперация „И. Люлин-София“ срещу решение № 260018 от 30.12.2021г. по възз.гр.д.№ 10827/2020г. на СГС.С него е потвърдено решение № 81653 от 04.05.2020г. по гр.д. № 24475/19г. на СРС, с което, на осн. чл.58 от ЗК, е отменено решението на проведеното на 19.04.2019г. общо събрание на Кооперация „И. Люлин-София“ по т.1 от дневния ред за изключване на ищеца И. Г. С. като член-кооператор. В касационната жалба са релевирани доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК.Касаторът оспорва извода, че при приемане на атакуваното решение на ОС на кооперацията от 19.04.2019г. е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсва конкретно описание на нарушенията.В тази връзка поддържа, че ищецът не е бил лишен от възможността да се защити при вземането на решението за изключването му, тъй като му е била изпратена писмена покана за общото събрание на кооперацията, в съдържанието на която е посочен дневният ред с включено предложение за изключването му като член-кооператор, присъствал е на събранието и е бил изслушан при вземане на решението и в протокола от проведеното събрание са посочени мотивите за изключването му и за какво негово поведение то е предприето, а ищецът не е оспорил и от свидетелските показания по делото е установено, че собствените на кооперацията имоти се ползват по сключени договори за наем с контролираните от ищеца дружества, наемите са събирани от ищеца и неговите служители и ищецът е получавал наемите, като представител на посочените дружества.Касаторът счита, че, от една страна, въззивният съд е разгледал факти и е обсъдил доказателства, на които страните не са се позовавали, а, от друга страна, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка и не е направил законосъобразни изводи по спора, а, напротив, лаконично е приел, че не следва да се обсъжда оплакването във въззивната жалба, че ищецът е увредил кооперацията и не е работил в неин интерес чрез подписване на договори за наем и отдаването на конкретни имоти под наем на трети лица.С доводи, че предходното решение на ОС на кооперацията от 05.07.2018г. е взето от върховен орган на кооперацията и е могло, но не е оспорено от ищеца и/или други членове-кооператори по реда на чл.58 ЗК, касаторът поддържа, че е недопустимо обсъждането законосъобразността му в това производство, съответно е неправилно приетото от въззивния съд, че то страда от някакъв порок. Касаторът оспорва и извода, че решението на ОС на кооперацията от 05.07.2018г. е във функционална връзка с преценката за законосъобразност на сега атакуваното решение на общото събрание на кооперацията.В тази връзка счита, че подобно тълкуване на разпоредбите на ЗК дерогира всички предвидени възможности за обжалване на решение на ОС на кооперацията в предвидените за това преклузивни срокове и би дало възможност на всеки член-кооператор, обжалвайки решение на ОС на кооперацията, да се позовава на функционална връзка и да иска преценка за законосъобразност на решение на ОС на кооперацията, което вече е придобило стабилитет.Поддържа, че от протокола от проведеното събрание на 19.04.2019г. е видно, че ищецът много добре е знаел какви действия е следвало да предприеме, но категорично е отказал, тъй като според него член - кооператорът и изпълнителният директор на „И. 21“ АД са две различни лица.Според касатора съдът е обсъдил събраните по делото доказателства само досежно първото нарушение, послужило като основание за прекратяване на членството на ищеца, но не и по отношение на другите две основания, че ищецът е увредил и е работил против интересите на кооперацията чрез подписване на договори за наем на описаните имоти, собственост на кооперацията, и че с описаните действия е нанесъл имуществени вреди на кооперацията във формата на пропуснати ползи от събиране на месечни наеми в полза на кооперацията от собствените й недвижими имоти в размер на 5000лв. месечно, срещу които ищецът не е поискал защита и същите са доказани. Искането е за отмяна на въззивното решение със съответните за това последици. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Проверката за законосъобразност, която съдът извършва при предявен иск по чл.58, ал.1 ЗК, за отмяна на решение на ОС на кооперация, включва ли правомощието на съда да преценява законосъобразността на предходно решение на ОС на кооперацията, съдържащо данни, че член-кооператорът не е изпълнил вменените му задължения и вследствие на което е изключен? Въведено е и основанието по т.1 предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 188 от 05.12.2018г. по т.д.№ 2309/2017г., I т.о., по следния процесуалноправен въпрос: Какъв е обхватът на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на решение на ОС на кооперация? Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника по касационната жалба ищеца И. Г. С.. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че преди вземане на атакуваното решение на ОС на кооперацията за изключването на ищеца като член-кооператор хронологично са осъществени следните факти: На 19.04.1999г. е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие между ответната кооперация и „И. 21“ АД, на проведеното на 27.03.2018г.общо събрание на кооперацията е взето решение да бъде задължен председателят й да направи всичко възможно от 01.01.2018г. да се осчетоводят в баланса на кооперацията собствените й имоти на територията на пазари Запад в ж.к.Люлин и да се сключат договори за наем за тях, на проведеното на 05.07.2018г. извънредно общо събрание на кооперацията е взето решение на ищеца, в качеството му на изпълнителен директор на „И. 21“ АД, да бъде предоставен срок от 1 месец да подпише необходимите документи за уреждане взаимоотношенията между това търговско дружество и кооперацията относно имотите на Руския пазар, а при неизпълнение на това задължение в срок - да бъде предложено на общото събрание на кооперацията да обсъди дали да бъде направено предложение за изключването му като член-кооператор, а на проведеното на 01.03.2019г. заседание на управителният съвет на кооперацията е взето решение за свикване на редовно общо събрание на кооперацията на 19.04.2019г.с предложение за изключване на ищеца като член-кооператор. От правна страна въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че при приемането на атакуваното решение на ОС на кооперацията са допуснати нарушения, тъй като в решението на ОС на кооперацията от 05.07.2018г. липсва конкретно изброяване на действията, които ищецът е бил задължен да извърши, а в него само бланкетно е посочено„да подпише необходимите документи за уреждане на взаимоотношенията между кооперацията и „И. 21“ АД по повод имотите на Руския пазар“, от което не може да се направи обоснован извод какви точно действия и какви документи конкретно е следвало да извърши/подпише ищецът, за да изпълни предписанията на ОС на кооперацията. Решаващият състав е счел за основателни доводите във въззивната жалба, че решението на проведеното на 05.07.2018г. ОС на кооперацията не е обжалвано от адресата му и е влязло в сила, но е приел, че то се намира във функционална връзка с преценката за законосъобразност на сега атакуваното решение на ОС на кооперацията за изключването на ищеца като член –кооператор.Като е съобразил, че в него не са посочени конкретни действия или бездействия, съответно нарушения на ЗК и на устава на кооперацията, въззивният съд е приел, че това лишава както член-кооператорът, така и съда от възможност за преценка на законосъобразността на наложеното наказание и това е достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение на кооперацията.Наред с това, във връзка с първото основание за изключването на ищеца като член - кооператор са формирани и мотиви, че до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства относно собствеността на имотите, за които ищецът е следвало да уреди взаимоотношенията между кооперацията и посоченото АД, а в представения по делото договор за прехвърляне на търговско предприятие от 1999г. не са посочени недвижими имоти, за да се направи категоричен извод за собствеността върху тях.Същевременно, въззивният състав е приел, че задължението на ищеца, вменено с решението на проведеното на 05.07.2018г. ОС на кооперацията, е било неизпълнимо и лишено от предмет, доколкото ищецът е бил задължен да извърши действия в качеството си на изпълнителен директор на „И. 21“ АД, което е извън правомощията на ОС на кооперацията, а задължаването на ищеца да действа като изпълнителен директор на АД е равнозначно на задължаването на самото търговско дружество, чийто органен представител е ищецът.Крайните изводи са, че не е налице първото основание за изключването на ищеца като член – кооператор, което е прието, че е достатъчно основание за уважаване на иска. Независимо от посоченото във въззивното решение, че не следва да се коментира оплакването във въззивната жалба във връзка с другите две основания за изключване, тези основания са обсъдени от въззивния съд.В тази връзка във въззивното решение е прието, че от представените по делото договори за наем и свидетелските показания се установява, че страна по договорите за наем са представляваните от ищеца търговски дружества, като ищецът е действал като техен органен представител, а не в лично качество като член-кооператор. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1 произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.Въпросът не е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 12010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на въззивното решение, въззивният съд не е обсъждал законосъобразността на предходното решение на общото събрание на Кооперацията от 05.07.2018г.Приел е, че то е във функционална връзка с преценката за законосъобразност на атакуваното решение за изключването на ищеца като член-кооператор, както и, че в него не са посочени конкретните действия и/или бездействия, които ищецът е следвало да извърши. По въпрос № 1 е необосновано от касатора и приложното поле на бланкетно въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Както е изяснено в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г. ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или е налице необходимост от осъвременено тълкуване на приложимата норма, с оглед изменението на законодателството и обществените условия и за развитието на правото защото нормите от закона са непълни, неясни или противоречиви, за да се осъвремени съществуващата практика по прилагането им предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая касаторът не е въвел доводи, попадащи в нито една от дефинираните хипотези. Не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване в смисъла, изяснен в т.1 № 1 на РТР № 1/ 19.02.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г. ОСГТК и по въпрос № 2.Въпросът не отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общотеоретичен и по никакъв начин не съответства на мотивите на въззивното решение. По въпрос № 2 липсва и въведената допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване.По въпроса за обхвата на дължимата от съда проверка при предявен иск по чл.58, ал.1 ЗК е формирана съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, изразена както в посоченото от касатора решение № 188 от 05.12.2018г. по т.д.№ 2309/2017г., I т.о., така и в служебно известното на състава решение № 158/10.11.2017г. по т.д.№ 2143/2016г., II т.о.В тях се приема, че пределите на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл.58, ал.1 от ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията, се разпростират до съответствието на решението със закона или устава по наведените от ищеца основания за отмяна, като при разглеждане на конститутивния иск, съдът не е оправомощен да преценява целесъобразността на обжалваното решение; В хипотезата на изключване на кооператор, посочената проверка обхваща и преценката за наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване (чл.13, ал.1 от ЗК) и включва отговор на въпроса извършено ли е соченото нарушение и представлява ли то основание за изключване по смисъла на закона, като по този начин се проверява не целесъобразността на решението, а законосъобразността му. Обжалваното решение не е в несъответствие с формираната съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение, въззивният съд е извършил преценка за наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване (чл.13, ал.1 от ЗК) и е дал ясен и категоричен отговор, че не са налице основанията за изключване. Независимо от приетото от въззивния съд, че не следва да се коментира оплакването във въззивната жалба във връзка с другите две основания за изключване, тези основания са обсъдени от въззивния съд. От друга страна, правилността на свързаните с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на доказателствата по делото изводи на въззивния съд, че не са налице основанията за изключване на ищеца като член-кооператор, е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК ( т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Поради всичко изложено, касационно обжалване не се допуска. При този изход на производството на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не е подал отговор на касационната жалба и не е направил искане за разноски. Така мотивиран, съставът на I т.о.,