Определение № 1132 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 485/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. срещу решение №15 от 08.02.2012г по гр.дело № 873/2011г. на Х. окръжен съд, с което след отмяна на решение от 24.10.2011г по гр.д. № 452/2011 на РС Димитровград, са отхвърлени исковете на касаторката по чл. 344 ал.1 КТ поради насочването им срещу ответник, който не е работодател. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос за признаците по §1 от ДР на КТ ,какъвто е работодателската власт самостоятелно да се наемат работници ,да се прекратяват трудовите договори и пр. ;за доказателствената тежест относно този признак ,каква е доказателствената сила на непълното доказателство,в случя Устройствен правилник на общинско предприятие(ДМЦ) Въпросите се привързват към основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Отговор от [община] не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че касационно обжалване следва да се допусне ,за да се провери допустимостта на решението - с оглед редовността на исковата молба в частта относно посочения (след указания на съда в първа инстанция) ответник. При служебно преценено основание за допускане до обжалване, изведено в ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС, преценката за допустимост на процеса е служебен въпрос, който стои пред всяка допустимо сезирана с жалба инстанция .В тази връзка следва да се изтъкне ,че поставените от защитата въпроси биха имали значение за изхода на спора в случай ,че трудовият спор се е развил между надлежните страни и по него е постановено допустимо съдебно решение Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.