Определение № 125 от 18.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1402/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 155 от 21.10.2013г. по в.гр.д. № 30/2012г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 01.11.2011г., поправено с решение от 14.12.2011г., постановено по т.д. № 9/2011г. на Окръжен съд- Разград. Първоинстанционният съд е осъдил касатора на основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 50 000 лева, предявена частично от дължимо в размер на 304 081,71 лева възнаграждение за осъществени и приети СМР по договор от 30.11.2006г. за конверсия на бивши военни бази Л. - 1 Р. и тристранно споразумение от 21.03.2008г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1000 лева, предявена частично от обезщетение за забава в размер на 26 391,15 лева за периода от 26.07.2010г. до 11.02.2011г. В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че от изпълнените по сертификат №1 СМР за общо 445 650 лева, след приспадане на неодобрената от министерството сума от 5 180 лева, сумата, одобрена за разплащане възлиза на 440 470 лева, от която е задържан резерв от 10%, съгласно указанията на МФ във връзка с изпълнението на ПМС №72 / 30.03.2009г. за одобряване на бюджетни кредити по инвестиционната програма за 2009г. възлизащ на 44 047 лева, който резерв не е преведен на общината и същата не може да оперира с него, поради което сумата за плащане по сертификата е в размер на 396 423 лева, от която заплатени 395 064 лева. Въззивната инстанция неправилно е приела, че общината дължи на изпълнителя на СМР по анекса към сключения с МРРБ договор сумата от 45 406 лева като част от установената главница в размер на 67 329,55 лева, като се поддържа, че разлика между одобрената от сертификат №1 сума за плащане след приспаднат резерв от 10 % и заплатената сума от 395 064 лева по фактура от 14.12.2009г. възлиза едва на 1359 лева /396 423 лева – 395 064 лева/. Ответникът по жалбата – ищец по исковете, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата, като иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Ответникът по жалбата - третото лице помагач на страната на касатора, МРРБ, изразява становище за допускане на касационното обжалване и отмяна на решението, като неправилно, с препращане към съображенията, изложени в касационната жалба на общината. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.11.2006г. между МРРБ, в качеството на възложител, и [фирма], в качеството на изпълнител, след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, е сключен договор за преустройство на бивши военни бази в [населено място] в бизнес зона по проект „Конверсия на бивши военни бази” Л. -1 – Р.. На 21.03.2008г. между МРРБ, наречен „договарящ орган” и „възложител”, [фирма] - „изпълнител” и [община]- „краен ползвател”, е подписано тристранно споразумение, в което е предвидено плащането на извършените от изпълнителя и одобрени от строителен надзор допълнителни СМР по анекса към договора да се извърши от крайния ползвател при условията на осигурени от държавата бюджетни средства като целева субсидия на общината и след получено писмено съгласие от договарящия орган. Необходимите за плащане документи са: тристранното споразумение, сертификат за плащане, издаден от строителен надзор и одобрен от крайния ползвател, писмено съгласие на договарящия орган за извършване на плащането и издадена фактура от изпълнителя към крайния ползвател. С тристранното споразумение е отчетено възлагането от МРРБ на допълнителни ремонтни работи от изпълнителя, наложили се в хода на изпълнение на проекта по реконструирането на военните бази и превръщането им в бизнес зона, конкретно приети по обем и стойности в приложената количествена сметка на обща стойност от 471 729,27 евро. О. има качеството на възложител единствено по отношение на недооценените със споразумението и К. към него работи за почистване и подновяване на сградите, които биха били извършени от изпълнителя над договорено т.е. за необходимите, но непредвидени в количествената сметка работи, като те се заплащат от общината с осигурени от нея средства. Или с тристранното споразумение общината е поела следните задължения към изпълнителя: 1/ за разплащане като краен ползвател /т.2 от споразумението/ на възложените му по договора и анекса с МРРБ работи, описани в количествената сметка по т.5 от споразумението, за които са преведени на общината бюджетни средства по целева субсидия и за които възложителят - МРРБ е дал писмено съгласие и 2/ за плащане /т.7 от споразумението/ със самостоятелно осигурени от общината средства /месно или частно финансиране/ на извършените над обема по споразумението необходими работи за почистване и подновяване на сградите. С писмо от 29.12.2008г. [община] е уведомила М. на финансите, че с оглед приключване на изпълнението по споразумението с издаването на сертификат, е необходимо финансиране на общината със сумата от 471 729 евро - равна на тази по количествено стойностната сметка по тристранното споразумение, както от така поисканите средства е отпусната само част в размер на 600 000 лева, одобрена с ПМС № 72 / 30.03.2009г. и преведена на общината на 29.04.2009г. като допълнителна целева субсидия за капиталови разходи по бюджет 2009г., разпределени по обекти, както следва: рехабилитация на сграда № 12 на индустриалния и бизнес парк – Р. – 160 000 лева; благоустрояване, рекултивация и озеленяване – 120 000 лева; площадкови комуникации, пътища №2 и 3 и паркови площи за обслужване на сграда № 12 - 140 000 лева; външна сграда – 85 000 лева и проектиране и строителен надзор – 95 000 лева. Съобразно указанията в писмо на МФ от 19.03.2009г. от тази сума 10 % са били отнесени като резерв. Друга субсидия за плащане по тристранното споразумение общината не е получавала. Изпълнените СМР са били приети без възражения за недостатъци, за отклонения в нормите и за неспазване на срокове, като за тях са били съставени констативен акт обр.15 на 25.03.2009г. и протокол обр.16 на 30.04.2009г. и въз основа на тях общината е издала през май 2009г. удостоверения за въвеждане на строежа в експлоатация и за ползване на строежа. Издадени са били и подписани от строителен надзор и от изпълнителя сертификати № 1 и № 2 към тристранното споразумение относно допълнително извършените по анекса към договора СМР за окончателното завършване и предаване на обекта, придружени с количествено стойностни сметки към всеки от тях. По сертификат № 1 са включени суми за плащане: за рехабилитация на сграда № 12 – 160 000 лева; благоустрояване, рекултивация и озеленяване – 120 000 лева; площадкови комуникации, пътища № 2 и 3 и паркови площи за обслужване на сграда № 12 - 140 000 лева; проектиране на обект – 25 650 лева. По сертификат № 2 е включена сума за плащане, без натрупване от предходния сертификат, в размер на 322 622,26 лева за рехабилитация на сграда 12. В. е одобрил тези суми за плащане с изключение на 5180 лева от перото за проектиране по сертификат № 1 и сумата от 8 560,84 евро /16 743,55 лева/ по сертификат № 2 за реконструкция на сграда 12, като същите са приети като недооценени разходи, надхвърлящи предвиденото в К. и възложено от възложителя, поради което е изведено, че общината следва сама да осигури тези средства. Според решаващия състав, за одобрената сума по сертификат № 1 в общ размер на 440 470 лева на общината са отпуснати средства за целева субсидия в същия размер от общо 440 470 лева, поради което общината дължи заплащането им, доколкото за всички суми по сертификат №1 са осигурени целеви средства от бюджета в същия размер. Отчетено е, че от дължимите 440 470 лева общината е заплатила 395 064 лева по издадена от изпълнителя на 14.12.2009г. фактура по сертификат № 1, поради което остава дължима разлика от 45 505 лева до горницата от размера на субсидията за конкретните дейности. За одобрената сума по сертификат № 2 за рехабилитация на сграда 12 – 305 878,71 лева /322 622,26 лева – 16 743,55 лева/ не са осигурени целеви средства на общината, поради което е изведено, че за тях касаторът не дължи на изпълнителя заплащането им по т.2 от тристранното споразумение. Съгласно т.7 от тристранното споразумение, общината има задължение за заплащане на недооценени разходи, които са в размер на сумите от 5180 лева по т.4 от сертификат №1 и в размер на 16 743,55 лева по т.1 от сертификат №2. С оглед изложеното е прието, че общият размер на дължима от общината на изпълнителя по споразумението сума възлиза на 67 329, 55 лева / 45 406 лева + 16 743,55 лева + 5180 лева/, поради което предявеният частичен иск от 50 000 лева е уважен изцяло. Във връзка с акцесорната претенция е посочено, че с изтичането на дадения с поканата от ищеца едноседмичен срок за изпълнение, общината е изпаднала в забава от 26.07.2010г. относно дължимите по двата сертификата суми по т.2 и т.7 от споразумението, като дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 67 329,55 лева за периода от 26.07.2010г. до датата на исковата молба – 11.02.2011г. възлиза в размер на 3 824, 77 лева, въз основа на което е уважен и частичния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в пълния претендиран размер от 1000 лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано и с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода делото въпрос дали одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на М. на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от М. на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините? Поддържа се, че е налице празнота в правото, която трябва да бъде преодоляна, с оглед точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора за дължимите от общината суми, за които е прието, че условие за заплащането им е предоставянето на общината на целева субсидия, тъй като във въззивното решение при отчитане на размера на отпуснатата на общината субсидия за конкретните дейности /по обекти/ по сертификат № 1, одобрени от министерството – възложител, не е задържан резерв от 10 % върху отпуснатата субсидия за всяка от тези дейности /обекти/ поотделно, като десетте процента резерв са съотнесени към целия размер на субсидията, която е отпусната целево по пера вкл. и за работи, които не са предмет на сертификат №1, с което по същество е прието, че резервът може да бъде предмет на разпореждане от страна на общината при разплащанията й по капиталовите разходи. С оглед на това е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация в частта за разликата от 23 282,55 лева /16 743,55 лева + 5 180 лева + 1359 лева/ до пълния уважен размер на частичния иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД от 50 000 лева, или за 26717,45 лева. Единственият поставен от жалбоподателя въпрос обаче е ирелевантен относно дължимостта от общината на сумите за недооценените СМР в размер на 16 743,55 лева и 5 180 лева по т.7 от тристранното споразумение, тъй като тяхното заплащане не е предпоставено от отпускане на целева субсидия на общината, като въпросът е неотносим и за непогасения остатък от 1359 лева, дължим след приспадане на резерва от 10% от субсидията за всяка от дейностите /обектите/ по сертификат №1, одобрени от възложителя. Ето защо, поради липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение в частта, с която се потвърждава уважаването на частичния иск до размера от 23 282,55 лева вкл. /16 743,55 лева + 5 180 лева + 1359 лева/, не може да се допусне до касационен контрол. В частта за уважената част от иска по чл.266 ЗЗД за разликата от 23 282,55 лева до 50 000 лева, и за присъдената лихва от 1000 лева, с оглед нейния акцесорен характер, касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, доколкото точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение, с което се потвърждава уважаването на исковете за разликата от 26 717,45 лева /над 23282,55 лева до 50 000 лева/ по иска по чл.266 ЗЗД и за сумата от 1000 лева по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба върху тази разлика, следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: „Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерството на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините? ”. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 534,35 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд