Определение № 60393 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2169/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса против решение №60 от 23.07.2020г. по т.д.96/2020г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба –„УМБАЛ Бургас“АД, [населено място], чрез пълномощника си –адв. И. К. – Т. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез юрк. М. Г. е интерпретирал фактическата обстановка по спора. Поставил е въпроса –„ Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършените медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка с правото на здравоосигурените лица за достъп на медицинска помощ.“ Страната е заявила, че по решаващият извод за това, че НЗОК дължи заплащане на извънлимитната дейност и с оглед възможността за противоречиво решаване на този въпрос е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Отново във връзка с оплакване от постановения от БАС резултат и в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът – „ Нарушават ли се принципите за свободно договаряне и автономия и волята залегнали в чл.8 и сл. от ЗЗД, при условие, че едната от страните в договора, по съдебен ред е задължена да извърши плащане, свързано с неговото изпълнение, за което доброволно не се съгласява“. Страната е посочила, че за сведение и съпоставка прилагала решения на апелативните съдилища. Поставен е въпросът- „ Допустимо ли е ограничаване на уговорените средства по договора, спрямо волята и финансовите възможности на възложителя по него“. Страната е заявила,че по този въпрос нямало практика на ВКС, поради което било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен и отново е изброена практика на съдилищата. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен въпросът - „ Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства ш всички направени възражения“. Страната е посочила, че съдът не е обсъдил изложените твърдения във въззивната жалба, кратко посочени като - това, че съдът бил извършил контрол за целесъобразност, че решението на окръжния съд почива на обстоятелства / непосочени/, които не били установени и че решаващият състав не бил обсъдил подробно развитите оплаквания за неправилност на решението на първостепенния съд. Изброена е практика на ВКС по поставения въпрос. С оплакването, че не споделя изложените мотиви по същество, които са разгледани от страната, същата е посочила и основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първите три въпроса не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,тъй като не са свързани с решаващите мотиви на състава, а са обосновани с общо формулиране на предмета на спор. Освен това същите са хипотетични и фактически т.е. обхващат конкретни по спора факти, интерпретирани съобразно разбирането на страната за тях, а не правни и пряко свързани с конкретните решаващи изводи на състава,обусловили постановения правен резултат. каквито следва да бъдат тези по чл.280, ал.1 ГПК / арг. т.1 ТРОСГТК І 1 / 09г./. Дори, обаче, и да бъде изведен релевантен въпрос от така формулираните, касаторът не обосновава и допълнителен критерий Лаконичното твърдение за липса на практика на ВКС и кратките оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към поддържаното основание, което и не е обосновано, съгласно разяснената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Изброените съдебни актове на съдилищата, които са приложени са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Поставеният четвърти въпрос също не е релевантен. Неговата значимост за конкретния спор, поради това, че може да бъде поставен по всяко дело, се определя от развитите на касатора доводи, свързани с конкретно посочено процесуално поведение на съда,отразило се при формиране на решаващите му изводи. Общите оплаквания на страната и то за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към тази фаза на касационното производство, тъй като същите се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез развиване на общи оплаквания за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжа лване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение