Определение № 1382 от 07.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2760/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ обжалва Решение № 817/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на АС-София в частта, с която след отмяна на Решение № 5915/19.11.2023 г. по гр.д. № 8800/2022 г. на СГС частично са уважени предявените срещу него субективно съединени искове с правна квалификация чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ.

В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение на основанията по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Според касатора въззивният съд необосновано предвид събраните доказателства е приел, че между ищците и починалия от процесното пътно-транспортно произшествие техен дядо е съществувала особено близка връзка и че смъртта му е причинила на ищците неимуществени вреди с интензитет над обичайния. Касаторът сочи, че традиционно отношенията между дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, подкрепа и близост, поради което за да се приеме, че същите имат изключителен характер и че подлежат на обезщетяване, е необходимо да бъдат установени конкретни житейски обстоятелства, довели до задълбочаването им, каквито в случая не се доказват – починалият не е живял в едно домакинство с ищците, не е участвал активно в отглеждането им и срещите им са били спорадични. Допълва, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е разгледал своевременно заявеното от него възражение за допринасяне, чиято основателност е установена от заключението на автотехническата експертиза, приета в първоинстанционното производство. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя въпроси, които според него са решени в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС.

Ответниците по касационната жалба С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като няма подробна обосновка на основанието, на което се позовава касаторът, а поставените въпроси са формулирани общо и не могат да се определят като обуславящи. Изразяват становище за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А. В. С. срещу касатора искове с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за присъждане на сумата от по 40 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Д. С. К., настъпила на 20.08.2017 г. вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на регистрирано в Република Гърция МПС, ведно със законната лихва от поканването на касатора (05.05.2022 г.) до погасяването.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки за недоказано, че между ищците и починалия е съществувала особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционните отношения между дядо и внуци, каквато според него трябва да е тя, за да възникне вземане за обезщетение за претърпените от внуците неимуществени вреди съгласно дадените с Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разяснения.

За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи исковете до сумата от по 5 000 лв., въззивният съд е счел, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на деликта и на отговорността на ответното сдружение, включително че ищците са претърпели вреди от смъртта на своя дядо, подлежащи на обезщетяване. В тази връзка съдът се е позовал на установен от свидетелски показания дефицит на лични отношения между бащата и ищците (поради пиянство и насилие), преодолян именно чрез връзката им с дядото. Отчитайки обстоятелството, че към датата на смъртта ищците вече са били пълнолетни, съдът е приел, че загубата на техния дядо е предизвикала страдание основно от невъзможността да изразят признателност за вече положените от него за тях грижи, и затова е счел за справедлив размер на обезщетението за всеки ищец сумата от 5 000 лв. Няма изложени мотиви относно своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване.

Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора, да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от събраните доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а да може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на родственик на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд?

2. При предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на родственик на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд достатъчно ли е да се докаже, че са налице някакви конкретни извънредни житейски обстоятелства, в случая – престой в затвор на бащата на ищците на два пъти за по няколко месеца, употреба на алкохол, насилие, грубост и др., за да се приеме, че именно дядото е изпълнявал заместваща роля на баща за внуците си, или следва посоченото обстоятелство да бъде установено при условията на пълно и главно доказване?

3. При предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на родственик на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд следва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищците търпят вреди в резултат от смъртта на техен близък, чиято продължителност и интензитет са в по-големи размери от обичайните? Какви са предпоставките и критериите, които да обуславят изключителност в претъпените неимуществени вреди?

4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, включително за допринасяне, както и да изложи мотиви в тази насока?

Първите три въпроса са поставени в контекста на касационния довод за необоснованост на извода относно наличие на особено близка връзка между ищците и техния дядо, от разрушаването на която внуците са претърпели продължителни болки и страдания. Доколкото предмет на делото са обезщетения за неимуществени вреди от смърт на непряк родственик, въпросите относно това какъв трябва да е характерът на отношенията между ищците и починалото лице, за да се приемат те за „особено близки“, а претърпените от смъртта вреди - за „продължителни“ по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, са обуславящи за решаване на правния спор. Те могат да получат абстрактен отговор, тъй като не зависят от конкретиката на делото. Поради това удовлетворяват общия селективен критерий.

Касаторът счита, че материалноправните въпроси са решени в противоречие с разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и с казуалната практика на ВКС (напр. Решение № 99/15.02.2024 г. по гр.д. № 843/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд.), извеждаща конкретни критерии относно наличието на изключителност в отношенията между починалия и лицата извън кръга на най-близките му родственици (деца, родители, съпруг). Изпълнени ли са тези критерии, е въпрос, който въззивният съд дължи да обсъди в мотивите на решението си, като аргументира приетия от него извод с конкретни установени по делото факти. За преценка дали това е сторено в процесния случай (в частност - дали изводът за изключителност е основан именно на изведените от практиката релевантни предпоставки), следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния служебно обобщен въпрос: Какви са критериите, според които връзката между починало в резултат от деликт лице и лице извън посочените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Върховния съд може да бъде определена като трайна и дълбока емоционална в степен, обосноваваща присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия?

И четвъртият въпрос има характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - ответникът е въвел своевременно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но въззивният съд е присъдил обезщетение в по-малък от претендирания размер само с оглед установения от него интензитет на претърпените вреди, без да изложи доводи защо счита за недоказано основанието за намаляване на обезщетението и поради допринасяне от пострадалия. По този начин съдът не е изпълнил задължението си за обсъждане на възраженията на страните съобразно събраните доказателства, което задължение според константната съдебна практика, включително цитираното от касатора Решение № 212/2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., му е вменено от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Ето защо поставеният процесуален въпрос удовлетворява допълнителния селективен критерий на заявеното касационно основание и също обосновава допускане на касационно обжалване.

При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,