Определение № 891 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2247/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Саневиан“ ООД, [населено място], срещу решение №158/15.03.2022г. по т.д.№1149/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260805/20.05.2021г. по т.д. №2744/2019г. по описа на СГС, ТО, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Саневиан“ ООД, [населено място], против „Белфаст“ ООД, [населено място], иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението, взето на общото събрание на съдружниците на „Белфаст“ ООД от 13.12.2019г., по т.3 от дневния ред, за освобождаването на А. Х. М. като управител и за избирането на Ю. Б. З. като такъв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените искове за отмяна на решенията по т.3 от дневния ред на събранието. Поддържа, че същите са взети в противоречие с императивните изисквания за кворум и мнозинство, съдържащи се в обявения понастоящем в търговския регистър дружествен договор от 10.12.2018г. Също твърди, че вписаният в поканата до съдружниците дневен ред нe отговаря на законовите изисквания и не е в нужната степен точен, ясен и конкретен, защото в него не се сочат и предложения за решения, а с оглед очертания предмет на въпросите и тяхното отражение върху правата на съдружниците, това е било нужно. Излага доводи и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.136 ал.6 от ТЗ, която е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Изтъква, че приложените към протокола от общото събрание пълномощни на лицата, които са представлявали част от съдружниците, са твърде общи от гледна точка на това, че в тях не е предвиден и указан начинът, по който пълномощниците следва да упражнят правото на глас на съдружника в общото събрание. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения?; 2/Относно изискванията към пълномощното, въведени с разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон: 2.1 Какви са изискванията към формата и съдържанието на пълномощното, с което пълномощник се упълномощава да участва и гласува на общо събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност, въведени с разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон? 2.2 Как следва да се тълкува изискването на закона пълномощното да бъде „изрично“? 3/Относно съдържанието на поканата за общо събрание в ООД и информацията, която следва да се съдържа в нея: 3.1 Какво следва да бъде съдържанието на поканата за общо събрание /ОС/ на съдружниците в дружество с ограничена отговорност /ООД/? 3.2 В частност, следва ли поканата за ОС да съдържа информация, необходима за осигуряване на възможност за подготовка на съдружниците в предвидения в чл.139 от Търговския закон и в дружествения договор срок по въпросите от дневния ред на събранието ? 3.3 Следва ли поканата да включва данни за предложените конкретни решения по въпросите от дневния ред, включително и за самоличността на предложения нов управител? По първи въпрос твърди, че е налице отклонение от разясненията в ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГТК на ВКС, както и от практиката, формирана с решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение №202/21.12.2013г. по т.д.№866/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №411/27.10.2011г. по гр.д.№1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №17/23.07.2014г. по т.д.№811/2012г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и други. Поддържа, че по втория от поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №34/25.03.2013г. по т.д. №144/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №818/30.12.2007г. по т.д. №516/2007г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №25/11.03.2002г. по т.д. №727/2001г. на ВКС, ТК, а по третия - в противоречие с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018г. на ВКС, ТК, ІI т.о. За трети въпрос сочи и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба „Белфаст“ ООД не изразява становище по същата. Третите лица помагачи на страната на ответника – „ВСС 2009“ ЕООД и „Братя М.“ ООД, не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.12.2019г. е било проведено общо събрание на съдружниците /ОСС/ в „Белфаст“ ООД, свикано с писмени покани и с предварително обявен дневен ред от общо четири точки: 1/ вземане на решение за избор на одитор – одиторско дружество „Ейч Ел Би България“ за заверка на ГФО на „Белфаст“ООД за 2019г.; 2/вземане на решение за изменение на дружествения договор; 3/вземане на решение за освобождаване на досегашния управител от длъжност и от отговорност и избор на нов управител; 4/ промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. Приел е за безспорно, че конкретното ОСС е било свикано от управителя на дружество по инициатива на един от съдружниците като извънредно такова и е било спазено изискването на чл.17 от дружествения договор всеки един от съдружниците да бъде поканен с връчването на покана, съдържаща дневния ред на събранието. От ангажираните писмени доказателства въззивният съд е установил, че съдружникът „Саневиан“ ООД е бил правилно преценен и отразен в протокола при вземане на съответните решения при провеждането на събранието като притежател на 1 920 дружествени дяла от капитала на „Белфаст“ ООД. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че събранието е свикано при спазване императивните изисквания на чл.139, ал.1 от ТЗ - с връчена на всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на събранието писмена покана, съдържаща дневния ред –въпросите, по които ОСС ще взема решения. Изтъкнал е, че дружественият договор не съдържа други, изрично предвидени изисквания за редовността на свикването на ОСС, като чл.17 от същия договор урежда единствено, че заседанието на ОС е редовно, когато членовете му са редовно поканени. Счел е за неоснователни оплакванията на съдружника - ищец, че дневният ред не бил достатъчно конкретен до степен да даде възможност на всеки един от съдружниците да се подготви за събранието. Приел е, че от съдържанието на поканата безсъмнено става ясно, че въпросът, който ще бъде поставен за разглеждане на събранието е за освобождаване на действащия управител като такъв, като изрично е посочено и лицето, което се предлага да бъде избрано за нов управител - Ю. Б. З.. Заключил е, че посочената редакция на съдържащото се в поканата предложение за дневен ред на ОСС предпоставя еднозначно, че на съдружниците е дадена достатъчна ясна и конкретна, пълна и точна информация за поставения за разглеждане въпрос, доколкото същите са наясно с това кой е действащ управител към момента на провеждане на ОСС и кой е предложен за нов управител. Като несъстоятелно съставът на САС е определил оплакването, че при гласуването на процесното решение не били събрани необходимия брой гласове за приемането му. Посочил е, че противно на поддържаното от въззивника, дружественият договор не съдържа клауза, изискваща решението за избор на управител на дружеството да бъде приемано с мнозинство от ѕ от дружествения капитал или единодушно. С оглед на това е споделил извода на първоинстанционния съд, че атакуваното решение е редовно взето с обикновено мнозинство, предвид че за него са гласували представителите с 50,60 % от капитала. Въззивният съд е счел за несъстоятелно и оплакването, че при провеждането на ОСС от страна на участвалите в него пълномощници не били представени достатъчно конкретни /изрични/ пълномощни за участие в събранието, които да съдържат посочване на начина, по който следва да бъде упражнено правото на глас на съответния съдружник. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че на процесното ОСС съдружниците „Кара-Х“ ЕООД и „Братя М.“ ООД са били представлявани лично от управителите на двете дружества, а „Саневиан“ ООД и „ВСС 2009“ ЕООД са били представлявани от представители с изрично пълномощно. Предвид това е приел, че оплакването на въззивника касае единствено представителството на „ВСС 2009“ ЕООД. При преценка на съдържанието на представеното пълномощно е достигнал до извода, че съдружникът „ВСС 2009“ ЕООД е бил редовно представляван от пълномощниците си адв. К. и адв. И., които са били овластени с изрично писмено пълномощно за конкретно общо събрание, в което е посочено, че представителите имат право да решават по собствено усмотрение дали и как да гласуват по точките от дневния ред, С оглед на това е достигнал до извода, че пълномощното, с което са овластени представителите на „ВСС 2009“ ЕООД, е валидно и същите са разполагали с представителна власт по отношение на дружеството. За неоснователно е прието и оплакването за неправилно приложение на материалния закон – ТЗ и Закона за хазарта /ЗХ/, предвид непредставянето на данни и доказателства дали предложеният за нов управител отговаря на изискванията на ЗХ да изпълнява тази длъжност, който факт сочел на пречки за неговото избиране. Съдът е изложил доводи, че самият въззивник не сочи на кои точно изисквания на ЗХ следва да отговаря управителят на дружество, чийто предмет на дейност е организиране на хазартни игри, съответно кои нормативни разпоредби са нарушени при неговия избор за управител. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция. В касационната жалба и изложението на основанията за касационно обжалване касаторът не е посочил конкретните доводи и възражения, които съставът на САС е пропуснал да обсъди. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал. По този начин е съобразена изцяло постоянната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решение №183/21.11.2018г. по т.д. №542/2018г. на ВКС, I т.о., решение №93/27.11.2020г. по т.д. №2013/2019г. на ВКС, I т.о., решение №125/15.01.2020г. по т.д. №1204/2018г. на ВКС, II т.о., решение №240/15.01.2019г. по т.д. №518/2018г. на ВКС, I т.о., решение №209/20.02.2018г. по т.д. №1096/2017г. на ВКС, I т.о., решение №112/28.10.2020г. по т.д. №2029/2019г. на ВКС, I т.о./. Изводите, до които въззивният съд е достигнал при преценката на събраните по делото доказателства, не подлежат на проверка в стадия по допускане на касационно обжалване. Въпросите по раздел 3 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно съдържанието на поканата за общо събрание на съдружниците в ООД и информацията, която следва да се съдържа в нея, са свързани с предмета на спора, но по отношение на тях не са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с постоянната практика на ВКС по поставените въпроси, формирана по реда на чл.290 от ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав: решение №196/17.12.2009г. по т. дело №20/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №74/14.07.2011г. по т. дело №633/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №104/03.10.2011г. по т. дело №876/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. В същата се приема, че изискванията на чл.139, ал.1 от ТЗ, свързани с покана за общо събрание, са точно и ясно формулирани, макар и да са схематични - писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването й /получаване от съдружника/ в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на събранието. Съответно за надлежно по смисъла на чл.139, ал.1 от ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. В нормата изрично е посочено приоритетното приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата на поканата. Допълнителни изисквания относно съдържанието на поканата не се сочат и в мотивите на цитираното от касатора решение №90/10.09.2019г. по т.д. №1141/2018г. на ВКС, ТК, ІI т.о. В същото се приема, че целта на предварителното обявяване на дневния ред е да се определи компетентността на общото събрание за вземане на решение, като в същото време се осигури и информация и възможност за подготовка в предвидения в чл.139 от ТЗ и в дружествения договор срок по поставените въпроси. В мотивите на решението съставът на ВКС не свързва осигуряването на информация с изискване за предоставяне на допълнителни писмени материали или за вписване на конкретни предложения за решения по всяка от точките от дневния ред. Даденото разрешение е в смисъл, че точното и ясно възпроизвеждане на дневния ред в писмената покана цели да осигури информация относно въпросите, които ще бъдат обсъждани на събранието, а оттам и възможност за подготовка на съдружниците. Въпросите по раздел 2, въведени в изложението на касатора „Саневиан“ ООД, се отнасят до тълкуване на разпоредбата на чл.137 ал.6 от ТЗ. Тези правни въпроси са относими към предмета на конкретното дело и са обсъждани от въззивния съд, като са обусловили извода му, че съдружникът „ВСС 2009“ ЕООД е бил редовно представляван от пълномощниците си адв. К. и адв. И., които са били овластени с изрично писмено пълномощно. Въззивният съд е изразил становище, че изрично е пълномощно, с което е учредена представителна власт за конкретно общо събрание, включително и с извършване на конкретни действия на представителите при осъществяване на правото на участие и на глас. Приел е, че пълномощно, в което е посочено,че представителите имат право да решават по собствено усмотрение дали и как да гласуват по точките от дневния ред, е изрично, тъй като в него е указан начинът, по който пълномощниците следва да гласуват. Поради което е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси: Какви са изискванията към формата и съдържанието на пълномощното, с което пълномощник се упълномощава да участва и гласува на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, въведени с разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон? Как следва да се тълкува изискването на закона пълномощното да бъде „изрично“? По тези въпроси е налице както практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, намерила израз в цитираното от касаторите решение №34/25.03.2013г. по т.д.№144/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., както и решение №60006 от 19.07.2021г. по т.д. №2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос. При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да се обсъжда соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение