Определение № 195 от 09.05.2011 г. на ВКС по д. № 212/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Х. срещу въззивното определение на Плевенски окръжен съд по ч.гр.д. №941/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата му молба, с която е предявен иск по чл.124, ал.5 от ГПК. Връщането е на осн. чл.129, ал.3 от ГПК – поради неотстранени нередовности на исковата молба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че съществен в случая е процесуалният въпрос за правото на иск по чл.124, ал.5 от ГПК. В исковата си молба е посочил състава на престъплението, което претендира да установи с този иск и последиците от установяването - да сезира ДНСК за извършеното от ответника незаконно строителство в имота, за да бъде съборено. По казуса, според касатора няма изрична практика на ВКС, а той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да върне исковата молба въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите й така, че да се прецени правният му интерес от водене на иска по чл.124, ал.5 от ГПК – не е конкретизирал престъпното обстоятелство и значението му за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. В допълнителна искова молба от 25.03.09 г. / виж определение за възстановяването й/ на л.83 от делото на РС ищецът е посочил, че иска да установи престъпно обстоятелство по чл.309, вр. с чл.316 от НК, тъй като образуваното за това дознание е прекратено поради изтекла давност. Сочи, че установяването е необходимо, за да сезира ДНСК за незаконното строителство на допълнително построените от ответника етажи в имота му и да иска събарянето им. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че с допълнителната молба не са отстранени нередовностите на първоначалната искова молба и тя следва да се върне на ищеца. Този извод не е съответен на трайната практика на ВКС, с което е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. В ТР № 20/68 г. е посочено, че искът по чл.97, ал.4 от ГПК, отм. / сега чл.124, ал.5/ е особен установителен иск. С решението по иска се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини. Това лице следва да се конституира като ответник по иска. В случая с исковата и допълнителната молба са изложени конкретните обстоятелства за извършване на престъплението от страна на сочения ответник – твърди се, че инкриминираните частни документи са подписани не от ищеца, а от „някой друг” със знанието, в интерес и по инициатива на ответника – изпълнител на строежа / т.е. съставени са от последния чрез другиго/ и ответникът ги е ползвал за изменение на първоначалния проект на сградата с увеличаване на етажността и обектите й. Или престъпният състав е очертан от обективна и субективна страна, а интересът от установяването е обоснован с гражданскоправни последици - констатиране и премахване на незаконното строителство в имота; редът и начинът за това са по преценка на ищеца като страна с накърнени от твърдяното престъпно обстоятелство права.Когато наказателният процес е недопустим, а престъплението е от значение за граждански права, то ще бъде установено по реда на ГПК с нарочния установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК или инцидентно в делото, чийто предмет е правото, обусловено от престъплението - Р №3421/80 г. на първо г.о. на ВС. Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова ВКС на РБ, трето г.о.