Определение № 50701 от 15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 596/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 234 от 24.11.2021 г. по в. гр. д. № 547/21г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което след отмяна на Решение № 118 от 19.07.2019г. по гр.д. № 474/2015г. на Панагюрски районен съд, е постановено ново, с което Г. П. Г. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 24 446.00 лв., представляваща получена субсидия по Договор № 13/112/03261 от 14.10. 2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; сумата в размер на 1 189.96 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.03.2015г. до 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2015. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5 883.24 лв. – сторени съдебни разноски за три инстанции. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с решаващите изводи на съда за установено неизпълнение на договора, поради това, че не била създадена овощна градина до 19.01.2021г., както и че с нотариална покана договорът бил развален. Позовава се на процесуални нарушения във връзка с незачитане силата на присъдено нещо, създадена с решението по адм.д. № 11790/2017г. на ВАС, както и необсъждане на всички доказателства, твърдения, възражения и оспорвания на страните по делото, и по-конкретно защо съдът кредитира експертиза, изготвена след изтичането на срока на договора и в момент, когато имотите вече се обработват от други лица, както и необсъждане оспорването на т.нар. „контролен лист“. Касаторът сочи необоснованост на извода, че е неизправна страна, както и несъобразяване в тази връзка, че разликата във времето на извършване на засаждането поради нарастването на стопанството и презасаждането на насажденията поради естествени неблагоприятни условия води до разлика във възрастта и степента на развитие на лешниковите насаждения. За незаконосъобразен е намерен изводът на въззивния съд за значението на нотариалната покана за прекратяване на договора, въпреки обявяването й за нищожна от административния съд, като изхождаща от лице, неоправомощено да прави изявления от името на ДФ“Земеделие“. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, а именно: 1.Каква е силата на съдебното решение по административен спор с участието на същите страни по отношение на гражданския спор между тях? 2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, с които да обсъди всички доводи, възражения и становища на страните по делото? 3.Длъжен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази логическите правила и въз основа на тяхното точно прилагане и всестранно обсъждане на доказателствата да направи своите фактически изводи? При обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК поддържа, че атакуваното решение противоречи на: Решение № 6 от 16.03.2013г. по гр.д. № 925/2011г. на ІІ г.о. на ВКС и Решение № 100 от 04.08.2016г. по търг.д. № 707/2015г. на І т.о. на ВКС – по първи въпрос; т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, Решение № 292 от 20.01.2016г. по гр.д. № 952/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. – по втори въпрос; Решение № 305 от 27.06.2012г. по гр.д. № 1110/2011г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС – по трети въпрос. Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд „Земеделие“ не е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след като предходното такова, с което е обезсилено постановеното по спора първоинстанционно решение, е отменено с Решение № 60094 от 27.07. 2021г. по т.д. №1802/2020г. на ВКС, ІІ т.о., и делото е върнато на Пазарджишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия за произнасяне по същество на предявения иск с оглед оплакванията във въззивната жалба на ищеца ДФ“Земеделие“. С постановеното по спора първоинстанционно решение Районен съд-Панагюрище е отхвърлил предявените от ДФ“Земеделие“ срещу Г. П. Г. осъдителен иск, квалифициран по чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД, за връщане на дадено по прекратен договор, а именно сумата от 24 446 лв., представляваща първо плащане по Договор № 13/112/03261 от 14.10. 2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., както и иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 1 289.96 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 10.03.2015г. до 31.08.2015г. За да отхвърли главния иск, първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдяното от ищеца неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. За да отмени обжалваното решение и да уважи осъдителните искове, въззивният съд е приел за безспорни следните обстоятелства: - поето от ДФ “Земеделие“ задължение да предостави на ответника Г., в качеството му на бенифициер, безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 48 892 лв., платима на два транша, по силата на сключен между тях Договор № 13/112/03614/19.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; - поето от ответника задължение да осъществи всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в приложения бизнес план, включващи както закупуване на конкретна селскостопанска техника, така и създаване на нова лешникова градина от 18 дка, в срок до 19.10.2012г.; - извършен на 19.01.2010г. превод от ищеца по сметка на ответника на сумата 24 446 лв., представляваща първи транш по договора; - възложена на 03.12.2012г. проверка на място на основание чл.23б от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанствна на млади фермери“, преди подаване на заявка за второ плащане от ползвателя. Въззивният съд е приел, че проверката е извършена в присъствието на Г. Г., подписал се в контролния лист без направени забележки на следните констатации: „ Тракторът се намираше в един автосервиз, за който бенифициентът няма документи за съхранението му в обекта. На имотите, посочени в контролния лист се установи, че по посадъчния материал няма ясни белези за растителния вид, а пръчките не са здраво закрепени и засадени в почвата. Няма ясни следи на растителния вид.“ Установените нередности, изразяващи се в това, че видът и посадъчният материал не отговарят на представените документи и периода на тяхното засаждане, че посадъчният материал е без отличителни белези на растителния вид, поради което е невъзможно да се определи дали това са лешници или не; за лошото състояние на имотите, както и че посадъчният материал излиза от земята, като една част има коренова система, а друга част изобщо няма такава, са обобщени и обективирани в изготвена от ищеца на 25.01.2013г. Докладна записка за нередности при проверка на обекта. Съдът е установил също, че: - на 14.12.2012г. ответникът е подал заявка за второ плащане, обработката на която е спряна със Заповед от 04.03.2012г. на Директора на областна дирекция Пловдив, с предложение до Дирекция „Противодействие на измамите“ да извърши проверка на лицето и фактите, цитирани в докладната от 25.01.2013г.; - извършен в хода на досъдебно производство № 153/2013г. по описа на сектор „ПИП“ при МВР Пловдив оглед на местопроизшествието на 29.05.2013г., при който е установено, че на парцелите, заявени от ответника, има редове с изсъхнали пръчки, без листа и без пъпки, с височина между 60 – 100см.; - последвало нареждане със Заповед от 23.10.2014г. на Директора на Областна дирекция Пловдив възобновяване обработката на заявката за второ плащане, подадена от Г., и извършена на място проверка от РТИ, Пловдив, в присъствието на ответника и приключила на 10.11.2014г., при която е констатирано, че има засадени 1 448 броя лешникови фиданки върху площ от 25 575 дка, като в тези цифри влизат и фиданки и площи, засадени през 2014г.; - отказано второ плащане със Заповед от 03.02.2015г. на директора на областна дирекция ДФ“Земеделие“, [населено място], по причина, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана – да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското си стопанство; - изпратена въз основа на тази заповед нотариална покана, връчена на ответника на 05.02.2015г., с която му е даден 30 дневен срок за връщане на полученото по договора плащане; - извършена нова проверка на място на 18.05.2015г. в присъстието на ползвателя, при която е установено: „междуредовите пространства са затревени и не са видни почвени обработки за календарната 2015г. Голяма част от насажденията са млади, новозасадени с малки листенца или листни пъпки. Броят растения е установен чрез преброяване на всяко живо насаждение, индивидуално за всеки парцел. Изброени са на двата заявени от ползвателя парцела общо 1 131бр. растения.“ Въз основа на приетите за безспорно установени по делото факти, както и експертни заключения, писмени и гласни доказателства, въззивният съд е направил решаващия извод, че в срока по ч.3.1 от Договора ответникът не е изпълнил задължението си по създаване на овощна градина, за което е получил първия транш от безвъзмездната помощ. Макар и част от дейностите по приложение І да са изпълнени, културите, обект на инвестицията в размер на 24 446.00 лева не са засадени до 19.10.2012г. Независимо от прогласяването нищожността на нотариалната покана за доброволно изпълнение от 03.02.2015г. в частта, с която се отказва изплащане на втория транш по договора, въззивният съд е приел, че същата има характер на писмено изявление за прекратяване на договора. По съображения, че същата е за задължение, за което няма определен ден за изпълнение, решаващият съд е приел, че длъжникът е изпаднал в забава от получаване на поканата, като в същия момент за него е отпаднало основанието да задържа получената сума по разваления договор и е изпаднал в забава за паричното вземане, предмет на иска по чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпроси №№ 2 и 3 са процесуалноправни и са относими към задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, които имат отношение към предмета на делото, и всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което са принципно значими при решаването на всеки спор, в който смисъл са и посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Въпросите са обосновани с оплакването на касатора за оскъдност на мотивната част, съдържаща описание на някои от документите и част от свидетелските показания, без обсъждането им за фактическото и за правното им значение за спора; липса на обяснение защо се кредитира експертиза, изготвена след изтичане срокът на договора, както и необсъждане на заявеното оспорване на контролния лист от 04.12.2012г. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в част от посочените от касатора решения, както и в ТР №1/9.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани, относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай оплакванията във въззивната жалба на ищеца се отнасят до неправилно установена фактическа обстановка и в резултат на нея на неправилни правни изводи, поради което въззивният състав е обсъдил релевантните за спора доказателства, въз основа на които е направил решаващия извод за неизпълнение от страна на ответника на задължението за създаване на овощна градина в срока по ч.3.1 от Договора, за което е получил първия транш от безвъзмездната помощ. В мотивите е изразена воля за кредитиране показанията на проверяващите, изготвили контролния лист от 04.12.2012г., т.е. не е споделен изводът на първоинстанционния съд за неустановеност кога и как са проверени обработваните от Г. земеделски площи, направен след кредитиране показанията на водените от ответника свидетели. По възражението за необсъждане от въззивния съд на своевременно заявеното от ответника оспорване на контролния лист от 04. 12.2012г. следва да се отбележи, че срещу пропуска на първоинстанционния съд да се произнесе по същото, в отговора на въззивната жалба процесуалното нарушение само е посочено, без искане до съда за отстраняването му. Доколкото именно с оспорването на контролния лист ответникът по въззивната жалба /настоящият касатор/ е обосновавал и оспорването на заключението на агротехническата експертиза, основана основно на констатациите на проверяващите, възраженията на касатора при обсноваване на процесуалните въпроси са предпоставени от несъгласието с направените от въззивния съд фактически и съответно правни изводи, относимо към обосноваността и правилността на решението, които са извън предмета на селективната фаза на касационното производство. Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение и на първия въпрос, който освен, че е общо зададен, няма и нужното за спора значение. Последователно в практиката на ВКС, формирана по реда начл.290 и сл. ГПК – Решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. на ІІ т.о., Решение № 131 от 13.11.2009г. по т.д. № 661/2008г. на ІІ т.о. и др. се застъпва становището, че в исковата молба, с която се претендират последиците на договора, имплицитно се съдържа и волеизявление за развалянето му, поради неизпълнение на задълженията на другата страна и в този смисъл договорът може да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника, при наличие на предпоставките, пораждащи правото на разваляне по чл.87, ал.2 ЗЗД, което обуславя основанието на предявения иск по чл.55, ал.1,предл. 3 ЗЗД. Въпросът не е обоснован с възражение досежно приетия от въззивния съд момент на изпадане на ответника в забава, поради което се преценява за необуславящ и по отношение извода на съда по акцесорния иск по чл.86 ЗЗД. По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК