Определение № 847 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 615/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на И. Н. Р., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], подадена чрез адвокат С. Иванова от САК против Определение № 39465/ 26.11.2025г. по административно дело № 5948/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ). С обжалваното определение е оставено без разглеждане искане с вх. № 12989/ 27.05.2025 г. по описа на АССГ, подадено от И. Н. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], с искане за установяване на незаконосъобразни действия на служител от затворническата администрация, изразяващо се в недопускането му да ползва хигиенно мероприятие по утвърден график. Частният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Съгласно чл. 135, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Искането на лицето, отправено до Административен съд - София град е за установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, налични при изтърпяване на наказанието. Тези адм. правоотношения са регламентирани при приложението на ЗИНЗС, съдържащ норми, специални по отношение на АПК. Съгласно чл.281 ЗИНЗС, актът на административния съд в това производство, без значение неговия характер подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, чието определение е окончателно. Ето защо съдът неправилно е посочил, че неговият акт подлежи на обжалване пред Върховен административен съд. От съдържанието на специалната норма на § 4б от ДР на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020г.) е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производството по обжалване на издадени административни актове по ЗИНЗС се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав- тричленен състав на същия съд. Производствата за защита срещу неоснователни действия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 – 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено, пред тричленен състав на същия съд по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението. Производствата за защита срещу неоснователни бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 – 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс. Актовете на съда, постановени в това производство, може да се обжалват пред тричленен състав на същия съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно правилата за функционална (инстанционна) подсъдност се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения. Същият се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния административен съд. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение