Определение № 2439 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 890/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Гърмен“ [населено място], представлявано от директора Ш., чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. против въззивно решение № 581 от 19.11.2025г. по в.гр.д. № 970/2025г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 194 от 6.06.2025г. по т.д.№ 368/2023г. на Районен съд Гоце Делчев като са уважени предявените срещу него искове от Ш. И. К., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № РД-07-144 от 30.03.2023г. на директора на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от шест месеца, като са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ш. И. К., чрез процесуалният представител адвокат И., с който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че поставените въпроси не съставляват надлежно общо основание за допустимост и че не са налице специалните основания, на които касаторът се позовава. Излага доводите си и по същество, като намира постановеният въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 767 евро, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2026г./стр.29/, в т.ІІІ, от който е посочено, че сумата е заплатена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: Ищецът, по силата на сключен трудов договор е заемал длъжността „горски стражар“, като е отговарял за опазването на гората в отдели от 291 до 271, включително и отдел 751 от ОУ ГСУ Гърмен. За периода от 21.02.2023г. до 6.03.2023г.е бил в отпуск по болест и е бил заместван от друг служител. Въз основа на заповед на директора на ДГС Гърмен от 13.03.2023г.е назначена комисия, която да извърши проверка на охраняваните от ищеца отдели. Проверката е извършена в присъствието на ищеца и констатациите й са отразени в подписан Протокол от 16.03.2023г., който е подписан и от ищеца без възражения. Комисията е констатирала, че в района, за който отговаря ищеца са намерени отсечени 31 броя букови дървета, които не са били маркирани с КГВ и без за тях да е издадено позволително за сеч. Заради допусната сеч, извършена през м.02.2023г.,в нарушение на установените с длъжностната му характеристика задължения по опазване, охрана и контрол на поверения му участък, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Налице е и неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закона и нормативни актове, защото не е съставил констативен протокол и не е уведомил прекия си ръководител за да се предприемат мерки за предотвратяване на подобни действия. Срещу ищеца е издадена и заповед за ограничена имуществена отговорност – за заплащане на сумата от 459.73лв.без ДДС ,стойност на отсечената дървесина. Не се спори, че преди настоящата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, на ищеца са издадени и други две заповеди № 639 от 7.11.2022г. и № 691 от 10.11.2022г., с които са му наложени дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, защото не е бил открит в поверения му участък през време, през което е определен за дежурен. С гласни доказателства е установено, че след връщането си от отпуск по болест, той не е изпълнил задължението си да направи обход на охранявания участък, да констатира наличие на отсечени дървета, да състави протоколи за това и да уведоми ръководството. Наличието на отсечени дървета е констатирано от заместващия го служител Л.. Всички свидетели са категорични относно прекомерната тежест на допуснатото нарушение. Решаващите доводи на въззивния съд, за да уважи исковете – при тези доказателства – са за липса на доказателства, че процесното нарушение /допускане на извършване на незаконна сеч/ е осъществено от ищеца, доколкото от 21.02.2023г. до 6.03.2023г., а и преди това, той е бил в отпуск по болест, за период общо от 20 дни. Приел е и че не може да се счете, че не е изпълнил и задължението си за съставяне на необходимите документи за незаконната сеч, тъй като периодът от 7.03.2022г., когато се е върнал на работа до 13.03.2022г., когато е назначена проверка, е твърде кратък за ищеца за извършване на обход на района. Отделно, тежестта на наложеното наказание е преценена като прекомерна. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки въпрос, които счита че е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената практика относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в мотивите си да разгледа изложените от страните доводи и възражения, съобразявайки изискванията на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения о т касатора въпрос, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с установената многобройна съдебна практика, съгласно която - въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита. Въззивният съд има задължение да прецени и обсъди в тяхната съвкупност всички правнорелевантни факти, като излага аргументи при противоречиви доказателства защо кредитира едните, а другите – не /вж.напр.решение по гр.д.№ 2917/2025г.на ІІІ г.о. и всички други ,посочени в него/. В случая, е възможно да не е отчетено в съответната степен: както обстоятелството, че нарушението, за което е издадена заповедта се изразява в бездействие, така и следните факти, на които акцентира касатора: че за период от пет месеца на ищеца са наложени общо три дисциплинарни наказания, липсата на направени от него възражение във връзка с изготвения констативен протокол на комисията от 16.03.2023г. за осъществената в негово присъствие проверка, а освен това и задълженията на изпълняващият длъжността „горски стражар“, съобразно чл.188, чл.190 от Закона за горите и чл.2 от Наредба № 1 /30.01.2012г.за контрол и опазване на горите и произтичащите обстоятелства от събраните гласни доказателства по делото. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение