Решение № 9105 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2026 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на образованието и науката (МОН) и министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител държавен експерт Спасов, срещу решение № 24076 от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4132/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 105/17.03.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. № I и IV. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Не се претендират разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. Бешков, в писмено становище и в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на АССГ, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба – Г. Х. В.; директор на СУ „Георги Стойков Раковски“; зам.министър на образованието и науката; Сдружение на директорите в средното образование в Република България; Независим учителски синдикат към КНСБ; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“;Синдикат на българските учители към КНСБ и Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, редовно уведомени, не се явяват и представляват, не ангажират становище по делото. Представителя на Върховна касационна прокуратура застъпва мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е отхвърлена подадената от Министерство на образованието и науката и министъра на образованието и науката жалба срещу т. I и т. IV от Решение № 105/17.03.2025 г. на КЗД, с които – по т. I е установено,че министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието и науката, е допуснал бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс Д01-192/10.08.2023г.към КТД 01-269/06.12.2022г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл.4,ал.3 от ЗЗдискр., във вр. С чл. ал.1 с.закон, съгласно защитените по чл.4,ал.1 признаци „лично положение“ и „възраст“, спрямо жалбоподателката Г. Х. В.. По т. IV от Решение № 105/17.03.2025 г. на КЗД установено, че ответните страни –МОН; Сдружение на директорите в средното образование в Република България; Независим учителски синдикат към КНСБ; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“;Синдикат на българските учители към КНСБ и Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България-в качеството им на страни по Анекс Д01-192/10.08.2023г.към КТД 01-269/06.12.2022г., чрез създаване на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Г. Х. В.. За да постанови обжалвания резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Г. Х. В. с вх. № 44-00-4208/04. 12. 2023 г. и допълнението към нея с вх. № 44-00-4391/18.12.2023 г. срещу СУ „Георги Стойков Раковски“ гр. Котел, представлявано от директора С. Дондев, и срещу заместник-министъра на образованието и науката - д-р Е. Лазарова, във връзка с практиката по прилагането на КТ Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс Д01-192/10.08.2023 година. Жалбоподателката е посочила, че към датата на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. е в прекратени трудовоправни отношения с учебното заведение, в което е работила като учител. Според нея обаче това обстоятелство не би следвало да я лиши от правото да й се начисли и получи договореното по силата на Анекса увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023 г., предвид обратното действие на изменението на КТД. Твърди, че с лишаването й от дължимото увеличение за времето през което е работила от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение, е нарушен един от принципите, установени в Закона за защита от дискриминация, а именно принципът на равенство в третирането, по признаците „лично положение“ и „възраст“, като заявява и оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЗЗДискр. Г. В. е пенсиониран учител с над 40 години стаж, като поради придобиване право на пенсия и за осигурителен стаж и възраст на 01.07.2023г. трудовият договор в СУ „Георги Ст.Раковски“,Котел е прекратен. С Анекс № Д01-192 от 10. 08. 2023 г. към Колективен трудов договор за системата за предучилищно и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование за педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски. В точка първа от същия изрично е посочено, че за системата на предучилищното и училищното образование размерът на минималните основни работни заплати се изменя от 01. 01. 2023 година. На 20.09.2023 г. Г. В. е подала заявление до директора на СУ „Георги Ст.Раковски“ - гр. Котел за преизчисление на трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия й договор. С писмо от 25.09.2023 г. директорът на учебното заведение е отговорил на В., че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от променения с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. КТД визира само лицата, работещи към момента на влизането в сила на анекса – 10.08.2023 година. Всички други лица, които са напуснали системата на средното образование преди 10.08.2023 г. не би следвало да бъдат обхванати от тази норма, т. к. вече нямат трудово-правна връзка с институцията, с която са работили. В становището си пред административния орган директорът на училището е заявил, че отказът му е съобразен с указанията, дадени он МОН. С Решение № 105/17.03.2025 г. по пр. № 316/2023 г. Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в оспорените части е постановила, следното: I. Установява,че министърът на образованието и науката, в качеството ма на ръководител на Министерство на образованието и науката, е допуснал бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс Д01-192/10.08.2023г.към КТД 01-269/06.12.2022г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл.4,ал.3 от ЗЗдискр., във вр. С чл. ал.1 с.закон, съгласно защитените по чл.4,ал.1 признаци „лично положение“ и „възраст“, спрямо жалбоподателката Г. Х. В.. IV. Установява, че ответните страни - МОН; Сдружение на директорите в средното образование в Република България; Независим учителски синдикат към КНСБ; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“;Синдикат на българските учители към КНСБ и Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България-в качеството им на страни по Анекс Д01-192/10.08.2023г.към КТД 01-269/06.12.2022г., чрез създаване на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Г. Х. В.. Предвид очертания предмет на обжалване пред първоинстанционния съд и при изложените фактически установявания, съдът е приел от правна страна следното: Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Комисията е провела производството в съответствие с административнопроизводствените правила. Правилно е разпределила доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 9 ЗЗДискр., изяснил е фактическите и правни обстоятелства по спора и е приела решение с оглед събрания доказателствен материал по преписката. При обсъждане на материалната законосъобразност на решението на КЗД, съдът правилно е посочил, че фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно, за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка /независимо от наличието и на други/ с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. На плоскостта на визирания фактически състав на дискриминацията по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 вр. ал. 1 ЗЗДискр., съдът е потвърдил изцяло съображенията на КЗД относно наличието в конкретния случай на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. – „лично положение“ и „възраст“ и на причинно-следствена връзка между тези признаци и констатираното нарушение на принципа на равенство по отношение Г. В.. Съдът, въз основа на анализ на нормативната уредба, по силата на която е приет Анекса към КТД е извел заключение, че изменението на КТД с анекса от 10. 08. 2023 г. следва да се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. В тази насока е посочил § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обн. ДВ, бр. 66/01.08.2023 г., който предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. /, с който е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти и § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г., съгласно който наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 година. Позовал се е на чл. 242 КТ, съгласно който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд и на разпоредбите на чл. 128, т. 2 и чл. 245 КТ, според които работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/служителя работа като негово основно задължение за насрещна престация за предоставената и използвана работна сила на работника или служителя. Въз основа на цитираните разпоредби е приел, че е придадено обратно действие на законовите и подзаконовите разпоредби и са преуредени заварените трудови правоотношения по отношение на дължимото трудово възнаграждение за всички педагогически специалисти и непедагогически персонал, заети в системата на училищното и предучилищно образование. При положение, че В. е упражнявала заеманата от нея длъжност "учител" в соченото училище в гр. Котел от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение - на 01.07.2023 г. наравно с останалите служители на училището, работодателят съгласно чл. 14 ЗЗДискр. е следвало да й заплати за този период възнаграждение за извършения еднакъв или равностоен труд от нея, съпоставено с полученото от колегите й. Съдът е счел, че страните по Анекса са създали предпоставки за неравно третиране и дискриминация, вследствие на което Г. В. е получила отказ за изплащане на допълнителното трудово възнаграждение и така е поставена в по-неблагоприятно положение от колегите й, които не са били с прекъснати трудови правоотношения към 10.08.2023 година. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Настоящият касационен състав намира, че съдебно решение в обжалваната част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, при което съдът е достигнал до неправилен краен извод за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. – на забраната за непряка дискриминация, от Министерство на образованието и науката, с което са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо Г. В. по признаците „лично положение“ и „възраст“, по следните съображения: Решаващият спор по делото е с разпоредбите на Анекса допусната ли е непряка дискриминация чрез създаването на привидно неутрална разпоредба по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищното образование, но са напуснали образователната система преди 10.08.2023 година. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Следователно, както последователно приема Върховния административен съд- за да се приеме наличие на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че такава разпоредба/практика не прави разлика между лицата по защитен признак, но еднаквото третиране на всички адресати обективно води като страничен ефект до негативно засягане/поставяне в неблагоприятно положение/ на лица/група, определена според защитен признак, в несъразмерно по-голяма степен, отколкото засяга други лица/групи в сравними ситуации. Действително, както сочи и първоинстанционния съд, с разпоредбите на анекса се предвижда увеличение на възнагражденията на педагогическия и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г., т. е. преурежда с обратна дата съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. Обосновани в тази връзка са изводите на съда, че с оглед придаденото обратно действие на увеличението на минималните заплати, считано от 01.01.2023 г., това е и моментът, към който се определят лицата, които отговарят на изискванията на закона, а именно – страни са по действащо трудово правоотношение със съответната образователна институция. /Между впрочем общите съдилища в исковите производства с правно основание чл. 128, т. 2 КТ тълкуват и прилагат нормативните разпоредби и текста на чл. 27 КТД по аналогичен начин, като уважават исковите претенции на лицата, претендирали присъждане на следващото се увеличение на трудовото възнаграждение/. Настоящият касационен състав намира, че обсъжданата разпоредба от Анекса - т. 1, с която се изменя чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД, определя кръга на лицата, до които се отнася предвиденото увеличение – заетите лица – педагогически и непедагогически персонал, в училищното и предучилищното образование към 01.01.2023 година. Въз основа на указанията по прилагането на нормативната уредба и Анекса всъщност е постигнат обективно неблагоприятният краен резултат за жалбоподателката (касационен ответник) – разпоредбата да се прилага не еднакво, а различно към адресатите й в зависимост от това дали и кога е прекратено трудовото правоотношение, което е видно от позицията на работодателя й. В резултат на този подход на работодателите по индивидуалните трудови договори, лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. са поставени в по-неблагоприятно положение сравнение с лицата, които към тази дата продължават да са заети в системата на предучилищното и училищното образование. Представлява ли пряка дискриминация различното прилагане на разпоредбата спрямо лица, които са били заети към 01.01.2023 г. в сферата на училищното образование, но не и към 10.08.2023 г. спрямо тези, които са продължили да работят, е извън предмета на касационната проверка, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото решение. В рамките на касационния спор за правилността на изводите на решаващия съд за допусната непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. от Министерството на образованието и науката, в контекста на изложеното, касационният съд приема, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. Не е налице първото изискване за осъществяване на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. – привидно неутрална разпоредба/практика, която се прилага еднакво спрямо всички адресати, без оглед на защитен признак, но еднаквото им третиране обективно да води до диспропорционално засягане на лице или група, носители на защитен признак. Обратно, в случая разпоредбата на т. 1 от Анекса (чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД) очертава определен кръг лица в сходна ситуация, които се третират еднакво, спрямо които обаче същата не е приложена еднакво, т. е. отрицателното им засягане не е в причинна връзка с общото приложение на правилото спрямо всички адресати, както изисква фактическият състав на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., а е поради изключване на част от лицата от обхвата му. Неправилно също съдът е приел, че е налице нарушение на забраната за непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр, с което са създадени предпоставки, т. е. допуснатото е по-неблагоприятно третиране на лицата, заети в училищното образование към 01.01.2023 г., чието трудово правоотношение е прекратено преди 10.08.2023 г., в т. ч. жалбоподателката (сега касационен ответник), което е основано на признаците „лично положение“ и „възраст“. Както се посочи по-горе, за да е налице нарушение на принципа на равенство в хипотезите на антидискриминационния закон е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя или работника е в причинна връзка с някой или някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики. Във всички случаи обаче разглеждането на нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на този закон следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., т. е. при упражняване на трудовите права лицето е третирано неравно сравнение с други лица защото е носител на защитен признак. Така установеното неблагоприятно третиране на Г. В. се явява пряко обусловено от указанията по прилагането на анекса към КТД и въведената въз основа на тези указания практика от различните образователни институции по тълкуване и прилагане на приетото при колективното договаряне увеличение на заплатите със задна дата по начин, който е различен по отношение на лицата, заети към 10.08.2023 г. в образователната система и тези, които са я напуснали към този момент. Това различно третиране обаче не се основава на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В тази връзка настоящият касационен състав счита, че неправилно КЗД и първоинстанционния съд приемат, че съдържание на признака „лично положение“ е правото на труд, както и че пенсионирането представлява трайна и присъща характеристика на личността в смисъла на признак „лично положение“. Правото на труд е признато за основно право на гражданите и неговата закрила е прогласена на конституционно ниво – чл. 48 от Конституцията на Р България. Закрилата на правото на труд е доразвита на законово ниво, част от която е изискването за спазване на принципа за равно третиране в сферата на трудовите правоотношение. Разгледан на плоскостта на Закона за защита от дискриминация, прилагането на принципа на равно третиране, залегнал в чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., изисква от работодателя да осигурява равно възнаграждение за равен труд без оглед признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При твърдения за нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на ЗЗДискр., каквито се съдържат в жалбата на В. до КЗД, правото на труд и произтичащите от него права, в частност правото на равенство в заплащането, съставляват защитимото от закона благо, чиято закрила е предмет на образуваното административно производство. Поради това не би могло конституционно признатото субективно право на труд на гражданите да съставлява едновременно обект на защита и защитим признак на личността по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Както вече се посочи, обективният факт, който обединява сравняваните правни субекти в казуса е наличието на валидно трудово правоотношение към 01.01.2023 година. Разликата в третирането по отношение на следващото им се трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. произтича от наличието или не на действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 година. Неблагоприятното третиране е резултат от обективния факт на прекратяване на трудовото правоотношение преди 10.08.2023 г., без значение на какво конкретно правно основание е сторено – по взаимно съгласие, поради завръщане на титуляря, при пенсиониране и др. Както упражняването на правото на труд, така и прекратяването на трудовото правоотношение - в случая на Г. В., не може да изпълни съдържанието на защитимия признак „лично положение“, т. к. противно на приетото, не представлява част от личността в смисъл на белег, характеристика, а е правен акт, израз на волята на страната/страните по правоотношението. Последица от прекратяването на трудовото правоотношение преди 10.08.2023 г. е изключването от прилагането на правилото за увеличаване размера на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г., но по-неблагоприятното третиране не може да се квалифицира като основано на защитен признак „лично положение“, който я отличава от правните субекти, заети в образователната система към 10.08.2023 година. Ето защо настоящият касационен състав намира, че не е налице и второто изискване за осъществяване на фактическия състав по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. - неблагоприятно третиране, основано на защитен признак, т. к. правото на труд само по себе си, както и придобитото право на пенсия, не са трайна и присъща характеристика на личността в смисъла на дискриминационния признак "лично положение". Прекратяването на трудовото правоотношение в случая не е свързано и с наличието на признака „възраст“. Прилагането на по-благоприятната разпоредба за увеличение на трудовото възнаграждение на заетите лицата в образователната система е в зависимост от наличието на действащо или не трудово правоотношение към 10.08.2023 г. Без значение е обаче основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение на заетите лица, т. е. признакът възраст не е определящ за прилагането или не на по-благоприятния режим.Поради това с приемането на Анекса и по-точно с изменението на чл. 27 от КТД не е налице непряка дискриминация по признак възраст, както е приел решаващият съд. Защита на трудовите и осигурителни права, в т. ч. правото на преизчисление на получаваната пенсия, може да се реализира по общия исков ред, но установения неблагоприятен ефект поради отказ да й се изплати разликата между полученото възнаграждение и увеличения размер с обратно действие не е поради качеството й на пенсиониран учител, респ. възрастта й, т.е. липсва защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Предвид изложеното, решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество, с което се отмени решението на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. IV. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,