Определение № 329 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3028/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от И. С. С. против разпореждане от 17.12.2012г., постановено по ч.гр. д. № 321 по описа за 2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което е върната на основание чл. 275 във връзка с чл.262, ал. 2, т. 2 ГПК, подадената от него частна касационна жалба вх. № 2482 от 08.08.2012г. против определение №1613 от 13.07.2012г., постановено по същото дело. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Ответникът по частната жалба Н. Д. С. не взема становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, правилен и обоснован. Съображенията за това са следните: С определение №1613 от 13.07.2012г., постановено по ч.гр.д. № 321/2012г., Окръжен съд Благоевград, действащ като въззивна инстанция, е потвърдил обжалваната част от определение на РС Сандански, постановено на 07.02.2012г. по гр.д. №1998/2011г. С разпореждане от 09.11.2012г. въззивният съд е констатирал нередовност на частната касационната жалба – непредставяне на изложение по чл.280 от ГПК и е дал изрични указания за отстраняването им, както и за последиците, които законът свързва с неизпълнение на указанията. С атакуваното разпореждане ОС – [населено място], е установил, че разпореждането е съобщено надлежно на процесуалния представител на жалбоподателя на 03.12.2012г., както и, че в указания срок не са изпълнени указанията за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В процесния случай, видно от данните по делото, жалбоподателят не е изпълнил дадените му от въззивния съд указания. Основанията за допустимост на касационно обжалване се регламентират от чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и за да се произнесе за тяхното наличие, касационният съд следва да има с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК конкретно формулиран от страната материално правен или процесуално правен въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания акт, като е посочено /т. 1/ дали този въпрос е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение в противоречие със задължителната за съдилищата практика, или /т. 2/ е разрешаван противоречиво от съдилищата, или /т. 3/ се касае до хипотеза, чието разрешаване и от ВКС, би допринесло до еднакво приложение на закона и развитие на правото. При данните по делото, позоваването на допуснати процесуални и материално-правни нарушения на въззивния съд безспорно не се покрива с изискванията на законодателя. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт, поради което правилно администриращият жалбата съд е акцентирал за точното изпълнение на това изискване на законодателя. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В този смисъл въззивният съд е действал в рамките на вменените му от законодателя процесуални задължения и не са налице предпоставки за отмяна на постановения съдебен акт за връщане на частната касационна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 279 във вр. с чл. 278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение