Определение № 2111 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4802/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Т. чрез адв. Л. Ш. от ВАК ,срещу решение №64 от 10.05.2022г по в.гр.дело №330/2020г. на Апелативен съд –Варна

По реда на чл. 422 ГПК ,след възражение на длъжника и понастоящем касатор при издадена заповед по чл.417 ГПК ,с иска на П. С. Ф. е предявено за установяване вземане в размер на 53333,33 евро,като искът е уважен от първоинстанционния съд до размера на сумата 52444,51 евро ,а от въззивни съд ,след частична отмяна на решение №203 от 14.02.2020г по гр.д №1323/2019г на Варненски РС,потвърдено в останалата част - до пълния заявен размер. Вемането представлява част от цената на недвижим имот в [населено място] ,продаден на ответника Б. Н. Т. с нот. акт от 03.06.2008г за сумата 128 000 евро. Продавачи са Б. С. Ф., починал на 11.08.2015г и ищцата П. С. Ф.,която е и единствен наследник по закон да първия прехвърлител. По сила на договора за покупко- продажба задължението на купувача Б. Н. Т. е да я плати на 144 равни месечни вноски ,всяка от 888,89 евро, за срок от 12 години.Предмет на иска са падежираните вноски за периода 03.09.2013г - 03.08.2018г, общо 60 на брой. Първоинстанционният съд неправилно е изчислил броя на вноските които не са погасени и се претендират, поради това е отхвърлил иска за една от тях. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са ,че до смъртта на прехвърлителя Б. Ф. дългът е обслужван и са постигнати уговорки с погасителен ефект ,както и че искът за процесните вноски е погасен по давност,която е кратката по чл.111 ЗЗД поради периодичния характер на плащанията. Искът е предявен чрез адв.С. В. като пълномощник,като в хода на въззивното производство ищцата,предявила иска лично и като наследник на покойния си брат, също е починала.По отношение на нейните наследници по закон /роднини от трета и четвърта степен / ,издирени и конситуирани, искът е отхвърен, уважен е в лицето на двама правоприемници,легитимирали се по извършено от ищцата нотариално завещание /чл.16, ал.1 ЗН/.Единият от тях е от кръга наследници по закон П. Д., а другият е пълномощникът при завеждане на делото адв. С. В.. Тогава инцидентно от ответника-жалбоподател е повдигнат спор за належността на овластяването още при завеждане на делото Ответникът е оспорил и действителността на завещанието ,поради неспазване на предписана от закона форма ,липса на предмет ,противоречие с добрите нрави и евентуално поради унищожаемост заради невъзможност за разбиране и ръководене действията на завещателката и поради крайна нужда. Въз основа на събраните от въззивния съд доказателства,допуснати по всички твърдения, включително разпит на свидетели,на нотариуса пред който завещанието е извършено устно и предвид заключението по приета съдебно-медицинска експертиза ,завещанието е прието за действително и произвело действие ,като въззивният съд,отхвърляйки възраженията за нищожност, е зачел процесуалноправните и материалноправни последици при постановяване на решението.Въззивният съд е приел за доказани 9бр.плащания по банков път от ответника за периода до 14.05.2009г и частично погасяване на задължението.На свой ред е приел да се установяват и уговорки при условията на чл.65,ал.1 и чл.66 ЗЗД -ползване на лек автомобил от продавача Ф. вместо предаване на пари, общо за 1633 дни до м.април 2013г,като разликата/1738лвмесечно/ оставала като задължение за заплащане в брой. По този начин дължимата към продавача Ф. сума била частично погасена до 35 637,65 евро,тъй като показанията на доведените свидетели М. и Д. не са убедили съда ,че разликата е била заплащана.Аналогична уговорка с продавача Ф. ,но не и с ищцата е приета за установена чрез заплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг за л.а марка „Пежо” ,сключен от Б. Ф. с лизингово дружество на 03.04.2013г. Плащания са осъществявани до 01.10.2015г, общо заплатената сума от 10797,02 лв е зачетена /,до 30 117 ,22 евро/. Именно първоначалната ищцата е придобила /закупила / лизинговия автомобил на 14.03.2016г.Не са зачетети като намаляващи дълга 2 бр. разписки за платени 1000 лева от ответника Т. на пълномощника на ищцата В., които последният се задължил да й предаде ,тъй като не е установено основание за това плащане. Така е прието ,че към настоящия момент общата дължима сума е 94 117,20 евро, дългът е на ответника. Заявлението е било подадено на 13.08.2018г включвало е и падежираната вноска за този месец ,считано назад ,са заявени дължимите вноски за период от пет години/с начална дата 03.09.2013г/. Срокът от 12 години по договора за покупко- продажба за плащане на цената на части /вноски от 888,89 евро месечно/е изтекъл след завеждане на иска.Възражението на ответника ,че към исковата претенция следва да се приложи кратката тригодишна давност ,въззивният съд на свой ред е намерил за неоснователно,тъй като не се касае за периодични плащания ,а за цена при покупка и както еднократно се придобива собственост ,така и еднократно се плаща цената,като уговорката за нейното разсрочване в отклонение от чл.66 ЗЗД ,която норма съдържа диспозитивно правило,не превръща задължението в повтарящо се и не му придава характера на периодичност по смисъла на ТГР №3 от 18.05.2012г на ОСГТК.

В касационната жалба се изтъкват съществени процесуални нарушения при продължаване на процеса от двамата наследници по завещание, неправилно приети за легитимирани Оплакването е че не са обсъдени всички доказателства за пороците на завещанието и доказателствата за погасяване на задължението,в нарушение на материалния закон не е приложена кратката погасителна давност. Към касационната жалба е приложено изложение, формулирани са въпросите:

• за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира относимите доказателства по делото поотдално и в съвкупност ,да посочи критериите които ползва при преценката на ,както и доводите и възраженията и оспорванията на страните

-за предметния обхват на проверката на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иск при направено оспорване за ненадлежно учредена представителна власт на процесуален представител

-налице ли е периодично плащане /чл.111 б.”в” ЗЗД /при договор за покупко продажба ,с който е уговорено предварително заплащането на цената да стане на отнапред определени равни погасителни вноски на определени дати Дали постигната допълнителна уговорка за изменение вида на изпълнението – да се заплащат вноски по договор за финансов лизинг в полза на кредитора, се отразяват на характера на плащанията, превръщат ги в периодични, променят срока на погасителната давност

-за задължението на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма – чл.24,ал.2 ЗН Представлява ли нарушаване на изискването нотариусът да запише волята на завещателя,изявена устно и непосредствено пред него, възпроизвеждането на прочетени от личните карти имена и ЕГН на лица, в полза на които е завещанието,при наличие на говорни и двигателни затвуднения.

• относно задължението на съда да обсъди заключение на съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства.

По всички въпроси се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК

По първия въпрос се изтъква противоречие с множество решения на ВКС /реш. № 248/2020г на 4-то г.о ,реш. 125/2020г и др/ тъй като съдът не е обсъдил изтъквано от защитата противоречие при показанията на един от свидетелите ,а ги е за безпротиворечиви и не е обсъдил всички доводи за нищожност на завещанието ,а по отношение свидетества за извършени плащания не есъпоставил определени показания, които биха обосновали друг извод.

По втория въпрос противоречието е с реш. № 227/2014г по гр.д №6590/2013г на ВКС и др,,според която практика надлежната процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за допустимост на иска ,докато въззивният съд е лишил ответника от правото да я оспорва и се е позовал на съдебна практика,формирана за различен случай.

По третия въпрос защитата счита,че характеристиките на понятието „периодично плащане” дадени с ТР №3/18.05.2012г на ОСГТК ,съответно приложени водят до обратен на направения от въззивния съд извод,който се е позовал на белези,каквито не са предвидени в закона Противоречието е с изведените по тълкувателен път критерии–единен правопораждащ факт ,изискуемост настъпваща за вноските поотдело, делимо задължение /което следва от чл.66 ЗЗД /. Погрешният извод за неделим характер на задължението е преодолян в практиката,затова противоречието е и с решение № 103/2013г по т.д № 1200/2011 на ТК ,а еднородността на едната престация не е пречка за възприемане периодичен характер на насрещната – реш. №65/2017г и реш. №89/2017г на Второ т.о ТК на ВКС.

По четвъртия въпрос противоречието е с реш.№191/2019г на Първо г.-о и реш. № 322/2011г по прилагането на чл.24, ал.2 ЗН. Относно правило за форма съдът осъществява и служебен контрол –реш. № 208/2015г на ВКС.

По последсния въпрос се изтъква противоречие с практика на ВКС, формирана по прилагането на чл. 202 ГПК- реш. № 267/2014г, реш. № 124/2020г, реш. № 117/21г,реш. № 252020г на ВКС.

Поддържа се и очевидна неправилност на въззивото решение.

В отговор ответниците по жалбата П. Д. Д. и С. Г. В. изтъкват ,че съдът е обсъдил показания по отношетние на състоянието на завещателката ,които в действителност са безпротиворечиви и са обсъдени показанията на всички свидетели.Изменение в предмета на договора не моге да се доказва със свидетели ,а и по отношение на ищцата то не е доказвано и не е настъпило.Няма противоречие с установената практика на ВКС по втория и третия въпрос .Надлежно представителство е установеноПървата и основна характеристика на периодичните плащания е като самостоятелни задължения ,а не като части от едно задължение ,каквото е да се плати цената на продавача Връзката с насрещното задължение също се съобразява според приетото в ТР №3/2012г ОСГТК.По следващия въпрос се изтъкна неотносима практика на ВКС ,за случаи при които завещател не е изразявал устно волята си пред нотариуса,докато в настощия случай е обратното. Заключението на експертизата е обсъдено съвкупно с останалите доказателства.

След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване

Процесуалноправните въпроси за задълженията на съда да обсъди релевантните доказателства и доводите на страните, да се обсъдят съвкупно събраните по делото доказателства, произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК и е изяснен в съдебната практика на ВКС, част от която изтъкната в изложението .При допускане на касационно обжалване е изтъквано основанието по чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на въззивни решения, в които не е отговорено на всички доводи, обуславящи за крайния резултат при решаващата дейност на съда (реш.№331 от 2010г по гр.д № 257/2009ІVг.о ,реш.№65/2010 гр.д 4216/2008г ІV г.о,реш. № 60215/2021г на Трето г.о,изтъкнато от защитата и цитираната в него практика на ВКС ),или не е посочено точно и ясно върху кои доказателства съдът основава приетата за установена фактическа обстановка (реш.№217/2011г,гр.д №761/2010г, реш. №125/2020г на Второт.о на ВКС и др. ) ,включително ако се касае за противоречиви свидетелски показания (реш.№176 от 2011, ІV г.о). Според задължителните указания в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. Противоречие и формираната практика на ВКС по повдигнатия процесуалноправен въпрос въззивния съд не е обективирал в решението си ,след като мотивирано е изтъкнал обстоятелствата, изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи ,или правни последици. На доводът ,че завещанието е нищожно поради липса на предмет е отговорено като е изтъкнато ,че в случая завещанието е универсално. Снетите показазания на свидетелите по делото не илюстират противоречие относно възможността завещателката за разбира действията си и ръководи постъпите си при показания на един от тях, /рехабилитатор в Дома за възрастни хора в който ищцата е била настатена/, че при нея е била нужна асистенция и помощ, за да сгъва и разгъва основните си стави ,да сяда и става, затова съдът следвало да приеме за недостоверно П. Ф. да е била физически способна ,например да пие вода от бутилка ,или лично да подаде или вземе с ръка вещи или документи. От насрещната страна не е оспорван фактът,че към момента на съставяне на завещанието ищцата .Ф. е била обездвижена в следствие на инсулт и на легло. Обсъждането или необсъждането на едно доказателство като довод за порок при решаваща дейност, или за противоречие с установената практика на ВКС ,следва да се основава на обективното съдържание на решението и на относимост към изтъкваните факти ,като релевантни за спора. Касаторът настоява да се възприемат негови интерпретации и изводи за вързки между засвидетелствани факти,противоположна на оценката на доказателствата, дадена от съда по вътрешно убеждение.

По втория поставен въпрос установената практика на ВКС следи за изисването абсолютните процесуални предпоставки и надлежната процесуална легитимация да се съобразяват служебно.Съдът следи за редовността на процесуалните действия на страните, като за предприетите от процесуален представител процесуални действия изисква представяне на пълномощно. Съдът в случая е приел ,че е надлежно сезиран с искова молба, а въззивният съд и с жалба, след като са изготвени и подписани от адвокат, въз основа на адвокатско пълномощно ,дадено от страната за водене на делото и това пълномощно е приложено. При инцидентното оспорване на същото от страна на ответника, ведно с оспорване на извършените до моента процесуални действия като редовни –подаване на заявление в заповедно производство и на искова молба, вече като страна адв Ст. В. се е позовал и на друго дадено му пълномощно от П. Ф. с по-ранна дата, включващо завеждане на дела и заверено нотариално.Представено е също така нотариално заверено в хода на въззивното производство / /на 17.12.2019г / изявление на П. Ф. ,че е дала пълномощия на адв. В. по нейните спорове с ответника Т..Като е отказал да допусне графологична еспертиза във въззивното производство заради оспорване на представеното към исковата молба адвокатското пълномощно като документ ,подписан на ищцата П. Ф., доколкото не е имало дании, нито дори индиции за злбоупотреба с право, при постановяване на решението си въззивният съд не е дал основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението, нито е постановил решение в противоречие с изтъкваната от касатора практика на ВКС,в която са разгледани случаи на ненадлежно упражняване правото на иск / реш. № 227/2014г по гр.д № 6590/2013г на Четвърто г.о./ или случаи на неправилно отричане на овластяване при завеждане на иск / реш. № 44/2020г по т.д № 962/2019г на ТК./ Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, нито се обосновава критерия на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Поставеният на следващо място материалноправен въпрос /т.3 от изложението/ ,като обуславящ за изхода на делото по евентуалното възражение на ответника за изтекла кратка погасителна давност относно вноски, представляващи част от продажната цена за имота, уговорени разсрочено и претендирани за период от пет години до завеждане на иска, е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС ,включително съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС за съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. При установяване на действителния смисъл и точното съдържание на понятието, определяща според ОСГТК на ВКС е връзката му с функциите на погасителната давност, оттук и със спецификата на вземанията за които законът въвежда по- кратка давност като изключение. За разгледаните в тълкувателното решение примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) е от значение характеристиката, че макар да са породени от един и същ факт,периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора - повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период,а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги. Като правопораждащ факт на задължение да се заплати цена, правната природа на договора за покупко- продажба не изключва сама по себе си задължението на купувача да е с периодичен характер, например при доставянето на електроенергия. Различен е случая при покупко-продажба на недвижим имот, когато при прехвярляне на собственост продавачът се съгласява да получи цената разсрочено и на вноски. Тези вноски са части от цената, част са от едно главно задължение, а не самостоятелни задължения и не са периодични плащания по смисъла на чл.111,б.”в”ЗЗД,което виждане е възприето безпротиворечиво в практиката на ВКС и преди, и след примането на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК,щом е налице договорено разсрочване на главница. Противното тълкуване, застъпвано от защитата, би противоречало на указанието в мотивите на тълкувателното решение нормата на чл111,б.”в”ЗЗД да не се тълкува разширително и като изключение да се прилага „само за такива периодични плащания,които са подобни на наемите и лихвите” Давностните срокове са изключени от закона като предмет на договаряне. Промяна относно погасителната давност за едно възникнало задължение от обща в кратка, не може да настъпи по волята на страните, нито да се извежда по тълкувателен път при уговорки засягащи начина на погасяване на задължението Задължението на купувача да плаща цената не променя харакера си за целите на давността в случаите на съгласие от страна на кредитора да я получи на части,не променя характера си поради последващо негово съгласие да получи нещо различно от дължимото, или защото в един по- късен момент е уговорил с длъжника вместо изпълнение, плащане с погасителен ефект за свое задължение към друг кредитор, дори това задължение да е с периодичен характер. Основение за допускане по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква необосновано. Въззивният съд не е формирал извод за делимост или неделимост на задължението и привеждането на съдебна практика по този въпрос е неотносимо.

Четвъртият въпрос в изложението също не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС. Въззивният съд не е приемал императивните изисквания за форма на нотариално завещание за неприложими ,а е достигнал до извод,че са спазени. Приведената от защитата съдебна практика на ВКС не подкрепя тезата за нарушение на чл.24, ал.2 ЗН, или на чл.578, ал.1 и ал.2 ГПК поради обстоятелсвата,зададени във въпроса.Постулира се,че нотариусът не записал волята завещателката така, както е била изявена устно пред него, щом като е възпроизвел прочетени от личните карти имена и единни граждански номера на лицата в полза на които се завещава. Твърдението, че завещателката имала говорни и двигателни затруднения, не представлява съдържание на правен въпрос и не изяснява поставения.

Петият поставен процесуалноправен въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС по прилагането на чл. 202 ГПК.Изводите на вещите лица по назначената комплексна съдебно- психиатрична и съдебно-медицинска експертиза- не са въприети изолирано и съдът е посочил защо ги възприема. Обсъдени в тази връзка са и събраните гласни доказателства ,безпротиворечиви относно това, че при завещателката не е имало такива говорни и когнитивни нарушения,възпрепятстващи устното изразяване на волята и разбирането на свойството и значението на действията, същото категорично заключение са дали вещите лица.

Не е налице и основание по 280, ал.2 предл. трето ГПК.Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Разноските за настощето производство са поискани от ответниците с отговора ,но не се установяват такива извършени. Не е представен и списък.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.