Определение № 336 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. М. против въззивно решение № 114 от 09.05.2012г. по в. гр. дело № 518/2011г. на Ловешки окръжен съд, в частта с която е признато за установено по отношение на С. И. М., като наследник на И. Т. Р. починал на 27.09.2010г., че удостоверяване за извършено връчване лично срещу подпис в разписките от 10.08.1998г. на съобщенията до А. В. М., Стана В. П. и Х. Г. В. за постановеното решение по гр. дело № 348/1996г. на Троянски районен съд по иска на А. В. М. и Стана В. П. е неистинно на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). Подадена е насрещна касационна жалба от Стана В. П. и А. В. М. против въззивно решение № 114 от 09.05.2012г. по в. гр. дело № 518/2011 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК(отм.). В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката С. И. М. поддържа, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), за предявяването на който липсва правен интерес. Представя съдебна практика по приложението на чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) във вр. с чл. 231, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.), чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложение за допускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба жалбоподателите Стана В. П. и А. В. М. поставят процесуалноправните въпроси - при дадени указания от ВКС по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК относно правната квалификация на иска, може ли въззивният съд да приеме, че е сезиран с иск на друго, различно правно основание и при предявен иск за наличие на престъпни обстоятелства, следва ли да бъдат установени признаците от субективна страна на състава, дори и когато извършителят на престъплението не може да бъде открит. Жалбоподателите представят съдебна практика по приложението на чл. 270, ал. 3 ГПК, чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) и чл. 280, ал. 1 ГПК - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по първоначалната касационна жалба се поставя въпроса за правения интерес от разгледания иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), който има отношение към допустимостта на решението в обжалваната му част, за която съдът следи и служебно - ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това налага да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по насрещната касационна жалба се поставят процеуалноправни въпроси относими също към допустимостта на решението в обжалваната му част, касаещи правното основание на разгледания иск. Въпросите са поставени в контекста на дадени задължителни указания на ВКС по приложението на закона в предходно отменително решение, относими и към въпроса дали съдът е разгледал иск, с който не е бил сезиран или е разгледал иск при неправилно изведена правна квалификация. Предвид изложеното ще следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси, касаещи допустимостта на решението в обжалваната му част в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.