Определение № 86 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 687/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. П. с адрес за кореспонденция [населено място], област Стара З., против разпореждане № 405 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 1882/2015 г. на ВКС, ІV г.о., с което е върната подадената от С. Г. П. жалба против определение № 1027/10.09.2015 г. по гр.д. № 1882/2015 г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 11/14.01.2015 г. по в.гр.д. № 320/2014 г. на Апелативен съд [населено място]. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по частната жалба В. Й. А. не е представил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, както и на предходното определение по чл. 288 ГПК, постановено по гр.д. № 1882/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 405 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 1882/2015 г., Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е върнал жалба от 09.12.2015 г., подадена от ищцата С. Г. П. против определение № 1027/10.09.2015 г. по гр.д. № 1882/2015 г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 11/14.01.2015 г. по в.гр.д. № 320/2014 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 371/30.01.2015 г., конкретизирана с касационна жалба № 1186/30.01.2015 г. и касационна жалба вх. № 598/16.02.2015 г., подадена от ищцата С. Г. П., чрез адв. П. П.. ВКС е приел, че постановеното определение по гр.д. № 1882/2015 г. на ВКС IV г.о. по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, поради което същата е процесуално недопустима и следва да се върне. Посочено е, че в разпоредбите на чл. 288 и сл. ГПК не е предвиден ред за обжалване на тези определения. Последните не попадат и в хипотезата на чл. 274, ал. 2, пр. 3 ГПК – постановени определения от състав на ВКС по чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито представлява случай, изрично предвиден в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпореждането е правилно. Действащите процесуални разпоредби не предвиждат възможност за обжалване на определенията, с които Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивни решения. Правилно е прието, че определението на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 288 ГПК не е предвидена обжалваемост на определението, то не е и от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащи по нататъшното развитие на делото. Определението с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение няма за предмет допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 286, ал. 1 ГПК, а достъпа до касационно обжалване, който е предоставен на преценката на касационната инстанция, осъществявана въз основа на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. За разлика от хипотезата на чл. 296, т. 2 ГПК, в този случай влизането в сила на въззивното решение не е свързано с влизане в сила на определение, с което се прекратява производството по делото – т.е. с възможността за неговото обжалване. Водим от изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение: