Определение № 3606 от 20.11.2023 г. на ВКС по д. № 1226/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КПКОНПИ/ Комисията/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №79/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на Комисията срещу Ч. И., К. И., „Н. -2003“ ЕООД, [населено място] и „Либрон“ ЕООД, [населено място], общ. С. за отнемане в полза на държавата на осн. чл.74 ЗОПДНПИ, отм. на имущество на обща стойност 4 902 381,70 лв., описано подробно в исковата молба. Комисията е осъдена да заплати деловодните разноски на първите двама ответници по иска и 98 048 лв. държавна такса в полза на въззивния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК сочи противоречивата практика на ВКС и образуваното за уеднаквяването й тълкувателно дело №4/21 г. на ОСГК по правните въпроси: І. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? ІІ. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Освен тези два въпроса намира, че значими за спора и за точното прилагане на закона са и въпросите: Следва ли да се приеме като приход сума от продажба на незаконно придобито имущество, въпреки дефинитивната разпоредба на пар.1, т.2 ДР ЗПКОНПИ относно доходите, приходите и източниците на финансиране? Дължи ли КПКОНПИ такса при отхвърляне на жалба срещу решение по предявен иск с пр. осн. чл.153, ал.1 и 2 ЗПКНПИ Поставя като значими за спора и разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС / т.19 от ТР №1/2001 г., т.3 от ТР №1/13 г. ОСГТК и решения по чл.290 ГПК/ следните процесуалноправни въпроси: 1.Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 2.Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните? 3.Длъжен ли е въззивният съд да допусне своевременно направени и ясно формулирани доказателствени искания, вкл. назначаване на експертизи във връзка със събиране на доказателства, когато приетите по делото в предходната инстанция експертизи са били оспорени от страните? 4.Длъжен ли е съдът при изрично искане на някоя от страните да предостави възможност заключенията по СТЕ и СИЕ, приети във първоинстанционната фаза, да бъдат проверени във въззивната, чрез допускане на нова експертиза със същите въпроси? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска, въззивният съд след изложена преценка на събраните доказателства и доводите на страните е приел, че доказаните доходи, приходи и източници на финансиране на проверяваното лице Ч. И. за проверявания период възлизат на 377 322, 64 лв. Разходите му за същия период възлизат на 403 322, 64 лв., или отрицателната разлика е 26 000 лв. При изследване на имущественото състояние на ответника не са взети предвид внесените суми по банкови сметки от него и бившата му /починала/ съпруга Н. И., както и от трети лица, които не са налични в края на проверявания период и не представляват имущество. При така установените стойности на приходи и разходи според АС не може да се формира извод за значително несъответствие в имуществото на проверявания по см. на пар.1,т.7 от ДР ЗПКОНПИ, което да обоснове предположение за незаконно придобиване на процесното имущество – чл.107 ЗПКОНПИ. До същия извод – за липса на несъответствие по см. на пар.1, т.7 ДР ЗОПДНПИ между нетните доходи и разходите за придобиване на активи на ответниците за проверявания десетгодишен период е достигнал и първоинстанционният съд, който е констатирал положителна разлика от 42 434,76 лв. Или разликата в установеното съотношение между приходи и разходи от първата и от въззивната инстанция възлиза на близо 70 000 лв. С оглед на решаващия извод на АС за неоснователност на иска и обосновалото го съотношение на приходите и разходите на проверяваното лице – отв. по иска, ВКС намира, че следва да допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалните въпроси №3 и 4, поради твърдяното от касатора противоречие на приетото от въззивния съд по тези въпроси с цитираната практика на ВКС. Затова ВКС на РБ, трето г.о.