Определение № 148 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 646/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 1945/5.ІІ.2020 г.) на софийското „Глобал Райс“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 122 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 13.І.2020 г., постановено по т. д. № 1869/2019 г., с което това дружество е било осъдено – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – да заплати на пловдивския едноличен търговец Дориета Тонова, действаща с фирмата „ДОРИ-Дориета Тонова“ /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 25 796.95 лв. (двадесет и пет хиляди, седемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща дължима за доставени, но незаплатени 14.763 тона арпа от вида „Селенио“- по 450 лв. за тон, съгласно приемо-предавателен протокол от 27.ІІ.2017 г. и още 39.90 тона арпа от вида „Феномено“ – по 480 лв. за тон, съгласно приемо-предавателни протоколи от 14.ІІ.2017 г. и 16.ІІ.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сборна главница от датата на завеждане на делото – 6.ХІ.2017 г. и до окончателното й изплащане, както и съдебно деловодни разноски в полза на ЕТ ищец за първоинстанционното и за въззивното производство в размер общо на 1 949.95 лв.

Оплакванията на търговското дружество настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това алтернативно се претендира или обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, „който да постанови решение по исковете така, както са предявени (без да се включва стока и сума по непредявен иск)“ или отменяване изцяло на обжалваното решение на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени осъдителните искове на пловдивския ЕТ с фирмата „ДОРИ-Дориета Тонова“ в пълните предявени по делото техни размери и ведно с присъждане на разноски, направени от касатора за производствата пред ВКС и пред въззивната инстанция.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата софийското търговско дружество неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърденията си за недопустимост и за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в осем, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 55/3.ІV.2014 г. на І-во т.о. по т. дело № 1245/2013 г.; Р. № 63/17.VІІ.2015 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 674/2014 г.; Р. № 263/24.VІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 3734/2013 г.; Р. № 111/3.ХІ.2015 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1544/2014 г.; Р. № 107/27.VІІ.2015 г. на І-во по т. дело № 4680/2013 г.; Р. № 553/29.ІХ.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 629/09 г.; Р. № 108/16.V.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1814/09 г.; Р. № 60/25.ІІІ.2013 г. на ІІ-ро т. о. по т. дело № 475/2012 г.) по следните два процесуалноправни въпроса:

1./ Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице наред с всички доказателства по делото и следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“;

2./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени към делото?“

Едноличният търговец ответник по касация, действащ с фирмата „ДОРИ-Дориета Тонова“ /ЕИК[ЕИК]/, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване / вкл. при наведените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол/, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското „Глобал Райс“ /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

1. По твърдението на касатора „Глобал райс“ ЕООД за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 Г

Не се констатира вероятност обжалваното решение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт, доколкото решаващият правен извод на неговия състав е, че по процесния неформален договор за търговска продажба софийското търговско дружество, като купувач, е останало задължено спрямо пловдивския ЕТ продавач за заплащане на сума в размер общо на 25 796.95 лв., представляваща цена да доставените му 14.763 тона оризова арпа от вида „Селенио“ и за още 39.90 тона арпа от вида „Феномено“. Видно от петитума на исковата молба (с вх. № 33457/6.ХІ.2017 г.) е, че от страна на ЕТ се претендира незаплатената цена на два вида доставена, но не заплатена оризова арпа, а именно първият, в количество от 14.763 тона по данъчна ф/ра № 175/27.ІІ.2017 г., чиято единична цена е била 450 лв. за тон, а другият – по данъчна ф/ра № 173/14.ІІ.2017 г. с единична цена от 480 лв. за тон. С петитумната част на допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК (с вх. № 33816/9.ІІІ.2018 г.) е било уточнено, че доставеното, но незаплатено количество от втория вид оризова арпа по същата данъчна ф/ра № 173/14.ІІ.2017 г. е именно 39.90 тона. Следователно не отговаря на истината твърдението на търговеца настоящ касатор, че въззивната инстанция се е произнесла по непредявен иск, служебно включвайки в общо дължимото от ответника „Глобал райс“ ЕООД „парично задължение, касаещо фактура и доставени количества стоки, които не са предмет на делото“, а именно: 135 тона арпа от вида „Луна“, за които била издадена фактура № 174/27.ІІ.2017 г., „по която ищецът не е претендирал плащане“.

2. По твърдението на касатора за наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ за допустимост на касационното обжалване:

След анализ на доказателствения материал по делото, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въззивната инстанция е констатирала „противоречие и несъответствие“ между фактурите, за които е било издадено кредитното известие, от една страна, и стоките и цените за тях, от друга, поради което е ценила последния счетоводен документ /кредитното известие – бел. на ВКС / като неверен, т.е. с напълно опровергана доказателствена сила. Така решаващите й правни изводи са преимуществено основани върху подписаните между страните приемо-предавателни протоколи - с оглед принципното положение, че задължението за заплащането на цената по реда на чл. 327, ал. 1 ТЗ възниква не по силата на издадената от продавача фактура, а на факта на предаване на стоката и на документите, които дават право на купувача да я получи.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата т.нар „процесуалноправни“ въпроса се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, респ. - до обсъждането на събраните по делото доказателства, т. е. нито един от тях не е елемент от предмета на спора, който да е обусловил решаващите правни изводи на състава на САС по конкретното дело. Погрешното отъждествяване от касатора „Глобал райс“ ЕООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната в изложението към жалбата допълнителна предпоставка за това /по т. 1 на същия законов текст/.

3. По твърдението на касатора „Глобал райс“ ЕООД за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол:

В заключение, не се констатира атакуваното въззивно решение да е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимият към разрешаване на случая закон /чл. 327, ал. 1 ТЗ/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък- extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение