Определение № 556 от 29.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 524/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, /а не по ал.2, както е посочил касаторът/.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. АД-София против определение № 232/9.03.2012 г., /а не № 170, както е посочил касаторът/, по в.ч.гр.д. № 170/2012 г. на Пазарджишки ОС, с което след отмяна на разпореждането по гр.д. № 2305/2011 г. на ПРС, се: 1. отхвърля искането на частният жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист против Р.В., Ст.В., В. Е. и Ст.В. Е.-П. за солидарно осъждане за сумата 5 000 евро, ведно със законната лихва и разноски, 2. обезсилва изп.лист от 30.06.2011 г., 3.осъжда касаторът да заплати на всеки от длъжниците по 1 024.45 лв. разноски във въззивното производство.

Подадена е и частна жалба от Х. АД против същото определение в частта за разноските.

От ответниците е постъпил отговор от В. Е., че жалбите са недопустими, като се претендират 500 лв. адв.възнаграждение.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред.

Тъй като частната касационна жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложат измененията на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.

Неправилното посочване от въззивният съд, че определението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок.

2. Частната жалба, насочена единствено против разноските, е недопустима, предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на разпоредбата на чл.70 ГПК-отм. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението-ал.3.

В случая, въззивният съд се е произнесъл по този ред и е изменил определение № 232/9.03.2012 г. в частта за разноските с опр. № 516/12.07.2012 г., но последното не се обжалва.

По изложените съображения, и двете жалби са недопустими и затова следва да се оставят без разглеждане.

Водим от горното, ВКС-І т.о.