Определение № 674 от 09.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 159/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ, със седалище в Република Северна Македония, срещу разпореждане № 878 от 16.09.2025 г. по в. гр. д. № 135/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 8950 от 09.06.2025 г. срещу постановеното по същото дело решение № 206 от 15.04.2025 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно и неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Становището си за нищожност на атакувания съдебен акт обосновава с твърдения за постановяването му еднолично от съдия от въззивния съд и в противоречие с разпоредбата на чл. 246 ГПК за неоттегляемост на съдебните решения. Сочи, че с атакувания акт е изменено постановеното в законен състав от трима съдии въззивно решение в частта за указанията, че решението подлежи на касационно обжалване. В частната жалба се изразява становище, че делото е гражданско, а не търговско, както е приел въззивният съд, тъй като производството се е развило по правилата на общия исков процес, а не по правилата на Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ от Гражданския процесуален кодекс. По тези съображения се поддържа, че доколкото цената на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е над 2 556, 46 евро /5000 лв./, подадената касационна жалба е допустима. В частната жалба се сочи, че въззивното решение е недопустимо и в тази хипотеза за касационната инстанция съществува задължение да се произнесе по касационната жалба, без да съобразява каква е цената на предявените искове. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. В депозирания отговор на частната жалба „Милениум“ ООД, [населено място], община Петрич изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне като недопустима подадената срещу въззивното решение касационна жалба на „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ, съставът на Благоевградски окръжен съд е приел, че обжалваното с нея решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Изложил е съображения, че атакуваното въззивно решение е постановено по иск за заплащане на сумата от 5 944, 11 евро. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното разпореждане е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на възложената му правораздавателна власт, изготвено е в установената от закона писмена форма и е подписано, като волята на съда е изявена ясно и недвусмислено. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за опорочаване на обжалваното разпореждане, тъй като е постановено еднолично от съдията докладчик по въззивното дело и противоречи на указанията във въззивното решение, че същото подлежи на касационно обжалване. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, като в този случай разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Разпореждането на въззивния съд не противоречи на установената в разпоредбата на чл. 246 ГПК забрана съдът сам да изменя или отменя решението си. Извършената с атакувания акт преценка за допустимост на подадената касационна жалба съобразно правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК няма отношение към формираната в решението воля на съда. Не съществува забрана изразеното в решението становище на въззивния съд относно обжалваемостта на решението да бъде променено при осъществяване на дължимата при сезиране с касационна жалба проверка по чл. 286 ГПК. Указанията на въззивния съд, дадени с постановеното решение, относно възможността за обжалване на решението не са обвързващи за администриращия жалбата съд и за ВКС, който извършва самостоятелна проверка за допустимост на касационната жалба. Такива указания не пораждат за страните по делото право на касационно обжалване, тъй като възникването на това е право е уредено с императивните норми на чл. 280, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че обективен критерий за различаване на видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон. Търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 ГПК. Изрично изброените в чл. 365 ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Същевременно, в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на делото като търговско. В случая предмет на делото по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е вземане, което произтича от търговска сделка – договор за продажба на стоки, сключен между търговски дружества, поради което спорът е търговски /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Цената на иска, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на 5 944, 41 евро /с левова равностойност 11 626, 26 лв./ или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. Поради това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допустимост на подадената касационна жалба, тъй като в нея са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение. С оглед процесуалното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК преценката за допустимост на касационното обжалване е ограничена до цената на иска и вида на делото, по което е постановено въззивното решение. Без значение за тази преценка са въведените с касационната жалба основания за касационно обжалване. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение