Определение № 765 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2698/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Л. И. Я. и „Е-Център“ ЕООД, двамата чрез адвокат Д. Т. от АК-В., срещу решение № 33/02.03.2020 г. по в.гр.д.№ 7/2020 г. на Окръжен съд Търговище в частта, с която се отменя решение № 671/14.11.2019 г. по гр.д. № 911/2017 г. на Районен съд Търговище и се обявява за нищожен сключения между страните договор за покупко-продажба от 25.02.2016 г. на основание чл.152 ЗЗД, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. В частта, в която е отхвърлен предявения иск на Е. А. Д. против Л. И. Я. и „Е-Център“ ЕООД, на основание чл.31 ЗЗД, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и необосновано в обжалваната част, а в приложеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради „несъответствие между заявеното с исковата молба право, правото, на което е дадена защита с първоинстанционното решение и правото, разрешено с въззивното решение, което обуславя недопустимост на съдебния акт.“; „Съставлява ли недопустим съдебен акт произнасянето по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция?“, както и по въпросите „за допустимост на свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване задължение по договор за заем, сключен не между страните по договора за продажба, а с трето лице извън тази сделка.“, „Допустимо ли е използване на материали от досъдебното производство – показания давани от страните, събрани в досъдебното производство свидетелски показания и други събрани за целите на ДП документи, в гражданското производство, за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване задължение по договор за заем, сключен не между страните по договора за продажба, а с трето лице извън тази сделка, при условие, че същите могат да бъдат поискани и събрани от гражданския съд разглеждащ делото.“ и „Следва ли да се конкретизира и аргументира на кои точно материали събрани в досъдебното производство се позовава гражданският съд, за да се произнесе с решение и следва ли в мотивите на това решение да има конкретика от досъдебно производство допринесла за постановяване на решението?“ Според касатора, поставените въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С допълнителна молба, към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът се позовава на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК. Молбата от 20.07.2020 г. е подадена извън срока на обжалване на въззивното решение, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по нея. От Е. А. Д. не е постъпил писмен отговор. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че като пълномощник на ищцата, първата ответница е продала на втория ответник апартамент, собственост на ищцата, за сумата 5000 лева, при данъчна оценка от 10 924,40 лева. Пълномощното било подписано от ищцата на 19.02.2016 г., при получаване на заем, който ответницата е признала в хода на воденото досъдебно производство, че е предоставила с нейни пари на ищцата.Съдът е установил, че още на 25.02.2016 г., апартаментът е продаден за 5000 лева чрез първата ответница като пълномощник на ищцата и „Е-Център“ ЕООД, но липсват доказателства да е платена продажната цена, а ищцата продължава да живее в него. На 08.06.2016 г. е бил сключен втори договор за заем по същия начин, според съда, а след направена справка в имотния регистър през 2017 г. е образувано ДП № 38/2017 г. във връзка с подадена от ищцата жалба до ОД на МВР [населено място], че се счита измамена. Според мотивите на решението, налице е втората хипотеза на чл.152 ЗЗД, тъй като всички събрани по делото доказателства водят до извод, че покупко-продажбата на имота е сключена като обезпечение на вземането на кредитора по договора за заем, с оглед на което продажбата следва да се обяви за недействителна. Не са налице процесуални нарушения във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което съображенията на касатора за недопустимост на решението са неоснователни. Поставените в тази връзка процеуалноправни въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема, че съдът не е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, която се споделя от настоящия състав – напр. решение № 388/ 02.12.2013 г., по гр.д. № 1030/2012 г. на IV г.о., според която съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, без да е обвързан от квалификацията, сочена от тях. В същия смисъл е решение № 196/15.10.2013 г. по гр.д. № 1348/2012 г. на III г.о., в което се посочва, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Същите разяснения са дадени в мотивите на тълкувателно решение № 2/29.02.2012 г. по тълк.д.№ 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК, в които е посочено, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. Тези разяснения се прилагат последователно в практиката на ВКС- решение № 65/27.04.2016 г. по гр.д. № 3693/2015 г. на III г.о. и цитираните от касатора решение № 439/23.07.2010 г. по гр.д.№ 476/2009 г. на IV г.о. и решение № 539/13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/2010 г., IV г.о.. В конкретния случай е налице произнасяне на състав на Върховния касационен съд при първоначалното касационно обжалване. В постановеното решение № 91/04.04.2019 г. по гр.д.№ 3595/2018 г. на IV г.о. се приема, че изложените в исковата молба обстоятелства налагат извод за предявен иск по чл.152 ЗЗД, поради което касационната инстанция обезсилва въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При повторното разглеждане на делото, съдът е съгласно чл.294 ГПК е изпълнил дадените указания от ВКС, във връзка с правната квалификация на исковете, като се е произнесъл по въведените с исковата молба твърдения за възникналия спор. В този смисъл, доводите за недопустимост на решението са несъстоятелни и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК по твърденията за несъответствие на съдебния акт със заявеното от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и по останалите въпроси за допустимостта на свидетелските показания при предявен иск по чл.152 ЗЗД и възможността гражданският съд да се позове на събрани в хода на досъдебно производство показания на страните. Поставените въпроси обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че при наличие на документ или изявление на страна пред държавен орган, които разколебават изразената воля и пораждат съмнение за привидния характер на договора е допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите и действителната им воля, да бъде разкрита и чрез други доказателства, включително и гласни /решение № 132/15.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 43/2002 г., IV г.о. и решение № 435/01.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 370/2012 г., I г.о./. В случая, въззивният съд е посочил, че от всички събрани по делото доказателства – преки и косвени, се установява, че процесната продажба на апартамента е извършена с цел за обезпечаване на сключения с кредитора договор за заем по начин, който не е предвиден в закона и това се потвърждава от дадените обяснения на ответницата в хода на образуваното срещу нея досъдебно производство по разследване на осъществена измама, че „тя се била поставила в риск, защото от момента на даване на пълномощното, до изповядване на сделката, ищцата във всеки момент можело да го оттегли и така да няма с какво да се обезпечи заемът“. Отделно от това, крайният извод на въззивната инстанция е изцяло в съответствие с разрешението, дадено в решение № 62/10.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4499/2007 г., III г.о., в което се посочва, че самият факт на издаване на пълномощно в полза на кредитора, по силата на което той да се разпорежда с недвижим имот, дава основание да се приеме категоричният извод за уговаряне на начин за удовлетворяване на вземането, различен от предвидения в закона. По отношение на поставения въпрос, за възможността съдът да се позове на дадени от страните по делото обяснения пред друг държавен орган, съдебната практика на ВКС е уеднаквена с решение № 170/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1952/2016 г. на ІІІ г.о. и решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д.№ 703/2011 г. на IV г.о., с които се приема, че приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи. С прилагането им към делото, съдът може да събира извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. В случая, съдът е изпълнил указанията в ППВС № 1/13.07.1953 г., да изложи мотиви, които съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора, в съответствие с цитираната практика на ВС и ВКС, поради което въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1. ГП\К. Предвид изложените съображения, повдигнатите процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а формалното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо касаторът да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл или позоваване на противоречие с конкретен акт на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС, поради което не са налице сочените допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение