Определение № 440 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 516/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 21341/13.12.2023 г. на И. С. И., чрез адвокат С. К., срещу въззивно решение № 1174/09.11.2023 г. по гр. д. № 1413/2023 г. на Окръжен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: „1. Има ли задължение въззивният съд при отправено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да откаже допускане на отказаните от първата инстанция доказателства, при това без надлежно и обстоятелствено посочени мотиви, а след това вместо анализ на доводите на първата инстанция по тези същите искане да препрати към мотивите на проверявания съд с довод, че се солидализира с тях; 2. При несъмнено установяване, че увреждането е на 30.12.2021 г., ремонтът извършен през м. октомври 2022 г., а делото заведено м. ноември 2022 г. и огледът от вещо лице, извършен през м. юни 2023 г., при вече ремонтиран автомобил, може ли съдебният състав да кредитира заключението на вещото лице, а да не съобрази надлежно представените фактури и да откаже разпит на свидетели за установяване на причинените вреди и тяхното отстраняване при ремонта на автомобила; 3. Има ли приоритет което и да е от доказателствата – в случая заключение на вещото лице /надлежно оспорено/ и представените фактури за извършени ремонти по автомобила и ако да, как следва да се ценят те; 4. Съставлява ли това процедиране – липсата на обсъждане доводите изложени във въззивната жалба от страна на решаващия съдебен състав, нарушение на правото на защита на страната с оглед липса на възможност за проверка на възприетото като основание от въззивния съд; 5. Неизпълнението на посоченото в предходния въпрос, нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което като процедура спрямо въззивното обжалване е сравнително по-сложно и трудоемко за проверка правилността на първоинстанционното решение“. Ответникът по касация Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез началник-отдел АО при ОПУ-Бургас Я. М., [населено място], е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените разноски пред касационната инстанция. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 116/23.06.2023 г. по гр. д. № 1060/2022 г. на Районен съд - Айтос в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на И. С. И. на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 1109 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на самостоятелно ПТП с паднало дърво на път ІІІ – 2085 /с. Д. – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – О./, в участъка между [населено място] и [населено място] на 30.12.2021 г. В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск за сумата над 1109 лева до пълния предявен размер от 5001 лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Прието е след анализ на събраните по делото доказателства /вкл. свидетелски показания/, че на 30.12.2021 г. около 6:45 ч. при движение по път ІІІ – 2085 /с. Д. – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – О./, в участъка между [населено място] и [населено място] ищецът И. И., в качеството си на водач на лек автомобил „Опел“, модел „Сигнум“, с рег. [рег.номер на МПС], е преминал през короната на паднало на пътното платно дърво, вследствие на което са причинени материални щети на собствения му лек автомобил, изразяващи се в счупено предно стъкло и чистачки, смачкан преден капак и намиращи се под него воден радиатор, радиатор на климатик и интеркулер, увредени предни фарове на автомобила, решетка, предна броня, дясно огледало, колонка на предна дясна врата, както и надраскана предна дясна врата. За безспорно е прието обстоятелството, че ищецът е уведомил за инцидента отговорните институции по телефон 112 чрез своята спътница в автомобила – Я. С.. От нейните показания е установено, че на 30.12.2021 г. заедно с ищеца са пътували за Република Турция и минавайки през [населено място], на метри преди [населено място], орехово дърво с прогнил дънер е паднало върху автомобила. След обаждането на телефон 112 на мястото на ПТП е пристигнал полицай К. Д., който започнал да регулира движението, тъй като по пътя преминавали и други автомобили. В показанията си той е заявил, че И. заедно със С. са си тръгнали от мястото на инцидента, за да откарат автомобила в автосервиз, като заявили, че не желаят намеса за обслужване на ПТП. До 8:20 ч. дървото било нарязано, а клоните отстранени от пътното платно от работници, които минавали случайно през мястото и имали в себе си резачки. При огледа на автомобила свидетелят е установил, че той е преминал през дървото, а щетите са включвали предна броня, преден калник, преден капак, пукнато стъкло и други деформации, имало е счупен фар, мигач и огледало. Според него дървото е било цяло и е заемало почти изцяло двете пътни платна за движение. Свидетелката С. Р. е посочила, че на 30.12.2021 г. в 6:30 ч. сутринта е получила обаждане от дежурен, с което е уведомена за паднало дърво между [населено място] и [населено място]. В 7:00 ч. е отишла на мястото със свой колега, но там е нямало никого, видяла е само паднало дърво, нямало е хора и полиция. На пътя били останали само малки клони. В 8:20 ч. клоните са били отстранени и на пътя нямало нищо. Съдът е установил от заключението по приетата лесотехническа експертиза, че падналото дърво е част от засадена орехова култура, представляваща сервитутна ивица между селата Р. и Просеник, засадена преди повече от 50 години. Изследваното дърво е със силно влошени технически качества, с лошо фитосанитарно състояние, със заболеваемост от вътрешно кореново гниене, причинено от паразитна гъба, поради което е било лесно податливо на външни атмосферни влияния и метеорогични фактори. За установяване на паричното измерение на нанесените щети по автомобила на ищеца са представени две фактури: от 30.12.2021 г. за сумата от 413 лева от „Дани глас “ ООД и от 17.10.2022 г. за сумата от 4080 лева от „Мелика Кар“ ЕООД. От заключението на автотехническата експертиза се посочва, че общата стойност на извършения ремонт, ведно с положения труд, възлиза на 1109 лева. Експертът е потвърдил, че щетите върху автомобила включват счупена предна броня, счупена декоративна решетка, счупен радиатор на климатик, повредена боя на предна дясна врата, счупено дясно огледало, изкривена предна лява колона, счупено дясно странично огледало. При тези данни въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и касае случаи на отговорност на възложителя за вредите, причинени от лицето, на което е възложена работата, причинени при или по повод изпълнението ѝ. Съобразно ППВС № 7/1959 г. юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техните работници и служители при или по повод на възложената им работа, дори когато не е установено кой конкретно е причинил вредата. За спорен между страните е приет въпросът относно размера на имуществените вреди, които следва да се обезщетят. Съдът е посочил, че с оглед заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, дължимата сума за репариране на щетите по лекия автомобил възлиза на 1109 лева, която сума отговаря на действителното положение, тъй като вещото лице е взело средно-аритметични и пазарни стойности за авточасти и труд, съобразило е възрастта на автомобила /17 години/ и обстоятелството, че според практиката в по-старите автомобили не се влагат най-скъпите оригинални части. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По отношение на първия въпрос следва да се имат предвид постановките на т. 3 от ТР №1/2013, ОСГТК на ВКС,съгласно които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед освидетелстване/ само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за служебното прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд с определение № 2424 от 28.09.2023 г. се е произнесъл по доказателствените искания във въззивната жалба за разпит на двама свидетели, като е счел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. Вторият и третият въпроси касаят пряко правилността на въззивното решение и отразяват становището на касатора за несъгласие с фактическите констатации и правни изводи на въззивния съд. Следователно, тези въпроси не осъществяват общото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е обосновал защо възприема заключението на вещото лице при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди. Четвъртият и петият въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения, не са решени от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора съдебна практика и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, на събраните по делото писмени и гласни доказателства /вкл. приетите съдебно-лесотехническа и съдебно-автотехническа експертизи/, както и е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и оплакванията във въззивната жалба. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.Въззивният съд е възприел заключението на автотехническата експертиза, в което е посочено, че дължимата сума за възстановяване на причинените вреди върху автомобила на ищеца, е в размер на 1109 лева. Материалите и трудът за ремонт на колата са оценени от вещото лице след направени справки в сервизната мрежа за средните им цени към датата на настъпване на ПТП. Посочено е, че с оглед годината на производство на автомобила, не следва да се влагат оригинални /скъпи/ авточасти, а взаимнозаменяеми такива. Като допълнение следва да се посочи, че издаването на фактура не удостоверява действително извършени от ищеца разходи по отстраняване повредите по автомобила от една страна, а от друга - за действителната стойност на имуществените вреди съдът е съобразил средните пазарни цени и цялостната стойност за поправянето им към датата на настъпване на ПТП. Ето защо и по тези въпроси липсва соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице соченото от касатора основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Това основание се мотивира от касатора с довод за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателствата и липса на произнасяне по всички наведени доводи и възражения във въззивната жалба. Както бе посочено въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. За да се проверят оплакванията на касатора и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, не е представил доказателства за извършени от него разноски по настоящото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.