Определение № 509 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Х. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.В., срещу решение от 25.06.2012г., постановено по гр.д.№2758/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 11.11.2009г. по гр.д.№15785/2009г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Х. Д. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма] не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Х. Д. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Въззивният съд е приел, че подборът е изключен, тъй като длъжността на съкращавания е единствена; че няма сходство и еднаквост с останалите длъжности на счетоводители. Поставеният от касатора правен въпрос: „може ли съдът да извършва преценка за реалните трудови функции на работниците, които същите осъществяват в предприятието, когато извършва преценка дали е налице хипотезата на задължителен подбор или на такъв като право на работодателя”, е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената от касатора задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК решение №752 от 13.12.2010г. по гр.д.№1095/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение №7 от 01.04.2011г. по гр.д.№954/2009г. на ВКС, ІVг.о., с които е прието, че работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции; че при преценка на идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения на длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Предвид изоложеното следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Спорът е трудов, поради което не се дължи държавна такса от касатора-служител за касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение