Определение № 523 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 14.01.2020г. по гр.д.№962/2019г. на ос П левен,с което е определени режим на лични отношения на майката М. А. с непълнолетните и деца.

Жалбоподателят – Н. Б. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Поддържа също така, че решението е недопустимо и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.

Ответницата Д. М. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е опредеил режим на лични отношения на майката Д. М. с детето Г. П., [дата на раждане] и В. П., [дата на раждане]

В частта, с която на основание чл.59, ал.9 СК, е изменена спогодба от 16.03.2018г. по гр.д.№8808/2017г. на РС Плевен, като упражняването на родителските права е предоставено на бащата Н. Б., решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в законна сила.

Въззивният съд е определил режим майката да може да вижда децата както следва:

• всяка първа и трета седмица от месеца от 11 ч в събота до 17 ч в неделя с преспиване при майката на територията на [населено място],

• за период от 30 дни по местоживеенето на майката в периода 15 юни – 15 септември, несъвпадащ с отпуска на бащата при работа от негова страна

• децата да прекарват рождените си дни в четните години с майка си за времето от 3 часа преди започването на учебния процес при първа смяна на училище и след приключване на този процес при втора смяна на училище и за същото времетраене при съвпадение на рождените дни с почивни дни като контакта се осъществява на територията на [населено място], а в нечетните години това да става в деня, следващ рождения ден при същите условия

• майката да взема децата за периода от 11 ч на 28 декември до 17 ч на 1 януари с преспиване при нея по местоживеенето й в нечетните години

• майката да взема децата първите два почивни дни за Великден в четните години и вторите два почивни дни на Великден в нечетните години от 11 ч на първия ден до 17 ч на втория ден с преспиване на територията на [населено място]

• във всички случаи на вземане на децата от майката това да се извършва от тяхното местоживеене при бащата и да се връщат в тяхното местоживеене при бащата

Съдът е приел, че с оглед интересите на децата не се налага да бъде определен рестриктивен режим на лични отношения се майката. Взет е предвид представения по делото социален доклад, където се съдържат данни, че майката не се е дезинтересирала от децата си, посещава ги, макар и с пропуски във времето, носи им подаръци и играчки, след посещенията на майката децата са били радостни. Съдът е изложил съображения за това, че липсват доказателства за отчужденост на децата от майката или негативни преживявания за тях след срещите с нея. Прието е също така, че промяната в местоживеенето на майката не е основание да се определя ограничен режим на контакти с двете деца, които са все още на една малка възраст.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение за спора и за задължението му да съобрази най- добрия интерес на децата. Поддържа, че са налице основания почл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се излагат и множество оплаквания, но за незаконосъобразност на решението.

Поддържа също така, че решението е недопустимо и очевидно неправилно, тъй като майката е направила несвоевременно искане за по-разширен режим на лични отношения- едва с жалбата си до въззивния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с режима на лични отношения на родителя с непълнолетните му деца, тъй като преценката за интереса на децата се прави съобразно ангажираните по делото доказателства. Въззивният съд в случая е аргументирал извода си относно промяната в обстоятелствата, при наличие на които е бил определен първоначалния режим на лични отношения на майката с децата. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, и съобразно данните по делото въззивният съд е определил подробно режима на лични отношения на майката с децата, съобразявайки се с интереса на същите.

Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за да бъде изменена.

Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като съдът е постановил същото в съотвествие с правомощията си, включително и като съдейства служебно за събиране на данни и постановяване на решение защитаващо най-вече интереса на децата, а не тези на родителите. Вложеният в чл. 59 СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата, а на другия следва да осигури възможност да се вижда достатъчно често с децата, за да запазят те своята връзка с него, тъй като той не е лишен от родителските си права. Родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.

Решението не е и очевидно неправилно. Чрез решението си по чл. 59 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, но без да лишава другия родител от възможност за пълноценна връзка с децата.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и чл.80 ГПК на ответницата по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът