Определение № 238 от 07.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1185/2018 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. П. П. срещу въззивното Решение № 7853 от 23.11.2017 год. по гр.д.№ 3145/2017 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено Решение от 20.06.2016 год. по гр.д.№ 9137/14 год. на Софийски районен съд с която е бил уважен предявеният от „Юробанк и Еф Джи България”АД „Юробанк България”АД иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в размер на 8945.33 лв. главница и 747.50 лв. договорна лихва за което по реда на чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Вземането на банката произтича от договор за златна кредитна карта „A. e.”. Страна по договора за кредитна карта е била „Пощенска банка”АД, променено наименование „Юробанк И Еф Джи България”АД (сега „Юробанк България”АД). Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 и ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20000 лв. Съобразно чл.280 ал.3 ГПК производството по тези дела е двуинстанционно. Преценката на докладчика с разпореждането от 09.05.2018 год. по настоящето дело неправилно е била ограничена само до редовността по смисъла на чл.284 ал.3 предл.1 ГПК. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.3 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.